Йорданка Белева

Йорданка Белева е родена през 1977 г. в гр. Тервел. Завършва българска филология, а след това и библиотечен мениджмънт. Защитава докторат в областта на сравнителното библиотекознание, като изследва възможностите за единна информационна система между парламентарните библиотеки в Европа. В момента е експерт библиотекар в парламентарната библиотека. Авторка е на стихосбирките „Пеньоари и ладии“, „Ѝ“, „Пропуснатият момент“, „Централна емисия“, на сборниците с къси разкази „Надморската височина на любовта“, „Ключове“, „Кедер“, „Таралежите излизат през нощта“, „Божията милост“. Книгата ѝ „Кедер“ е номинирана за Книга на годината 2018 – награда Хеликон, и в категория проза за наградите на Литературен клуб „Перото“ при НДК. Разказът ѝ „Внукът на човекоядката“ е екранизиран от режисьорката Десислава Николова-Беседин, филмът спечели специалната награда на Международния фестивал Cinelibri 2019.

Писането за загубата и скръбта

Писане, загуба и скръб за мен като автор отдавна са се превърнали в синоними. Убедена съм, че добрият писател е направен от загубите си, но да не си го представяме като безкраен тъжител и оплаквач с обичайни дейности като поддръжка на елегично реноме. В моите очи този писател има други занимания, ще ги изброя, а после ще разкажа за тях през собствения си опит: когато пише за загуба и скръб, писателят е чистач на пъртини, спортист в дисциплината вдигане на тежести, гримьор и трафикант. И поне още дузина неща. [...]

Разговорът Кавафис

Кавафис е превеждан многократно у нас, до преводите на Стефан Гечев се нареждат тези на Кръстьо Станишев, Атанас Далчев, Александър Муратов... Но общият поглед към тези преводи създава усещането не толкова за варианти, колкото за разностилие. Вероятно причина за това е трансфер на текстовете на Кавафис през език, различен от оригиналния гръцки. Сега издателство „Колибри“ ни предлага нов, пълен превод на Константин Кавафис. Книгата включва целия общопризнат корпус – канона от 154 стихотворения. [...]

Дискохвъргачката

Наричахме я така, защото се хвърляше да танцува на всяко диско парче и сякаш повече ѝ беше важно хвърлянето, отколкото танцът. Извън ритъма на песента поклащаше тромавото си тяло, забиваше стъпала в земята, все едно буксува в преспи сняг. А може би наистина буксуваше, усещайки лошите ни погледи. Спъвахме я по пътя към дансинга, подигравахме я, забавляваха ни усилията ѝ непременно да е част от музиката. По-голяма от нас, Дискохвъргачката говореше нечленоразделно, виеше или пък пееше някаква си нейна песен... [...]

Как Зеленски стана символ на своята страна. Разговор с Режи Жанте

Какъв човек е той? Млад мъж, комик, много талантлив в общуването с хората… В известен смисъл е доста повърхностен. Принадлежи към света на известните хора. Поддържаше отношения с някои от най-големите олигарси в Украйна. Като актьор в „Слуга на народа“ стана за първи път държавен глава, играейки ролята на Господин Никой, превърнал се случайно в президент. След това стана президент за втори път, този път наистина, през 2019 г. Това се случи, защото Зеленски беше някой, но играеше така, сякаш все още беше Г-н Никой. [...]