Култура / Йорданка Белева
Жапона
Нищо японско нямаше в дядо ми освен прякора – Жапона. Когато бил малък, имал дислексия и често разменял думите. Прякорът му е даден от селския свещеник, който го чул да говори разпалено на друго дете, че трябва да се бие със самурай, ако иска да оздравее. Всъщност дядо е имал предвид, че трябва да се пие саламура, но вече било късно за уточнения, защото свещеникът казал пред всички – имаме си жапонче в селото. Колкото и да се опитвал да избяга от прякора си, иронията на живота винаги се оказвала по-силна. [...]
Часовете
Идат часовете, чедо, така ми говореше прабаба и се прекръстваше, а аз поглеждах откъде ще дойдат. И тъй като тя често се прекръстваше, а нищо не влизаше в стаичката ѝ, знаех че не всеки може да види часовете. Някъде наблизо имаше невидим часовник и още по-невидими ръце навиваха пружините на стрелките му. Когато часовникът спря в един мразовит януарски ден, вкъщи започнаха да пристигат много хора. Някой ме хвана за ръка и ме заведе в комшиите. Друг някой каза – нека си играе детето, да няма спомен от този ден... [...]