Култура / Митко Новков

Митко Новков

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Старши редактор в Редакция „Радиотеатър” на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).
71 публикации

На ръба на онтоса

21.03
2024

Присъствието на Златомир Златанов в българското литературно поле е предизвикателство. Обаче присъствие ли? Какво присъствие? Обосновано питане, тъй като Златомир Златанов изобщо не го отчита това поле, загърбил го е и не му пука. Всичко онова, което след Пиер Бурдийо и Жизел Шапиро сме свикнали да наричаме „социология на литературата“, него нито го грее, нито го пече. В този смисъл присъствието му тук е именно лимитрофично, съответно на заглавието на неговата последна книга „Лимитрофии“. [...]

Прочети повече...

Възпитание на послушанието

26.02
2024

В лицето на Пламен Дойнов литературата на социалистическа България (или на Народната република) откри своя внимателен, проницателен и хладнокръвен изследовател, който без гръмки фанфари, но системно, методично и със строго научни методи успява да (ни) я покаже такава, каквато в действителност е била. Ако тръгна да изброявам монографиите, студиите и сборниците, посветени на литературна история на НРБ, написани/осъществени с водещото участие на проф. Пламен Дойнов, със сигурност няма да ми стигне мястото... [...]

Прочети повече...

Евридика, завърналата се

22.01
2024

Поезията е рожба на мита, затова ще започна с мит. Много стар мит. Но и малко нов. В Родопите Орфей е музикален властелин, с лирата си стихва растения и животни, нимфите го обожават, траките го възхваляват… Той също възхвалява една нимфа, Евридика, радват се на любовта сред цъфтящата природа. Боговете обаче – къде от завист, къде от скука, решават, че не им се полага толкова радост, и изпращат змия, която да ухапе Орфеевата любима. Евридика умира, Орфей е съкрушен… Лирата му замлъква, [...]

Прочети повече...

Като Толстой. И като Вазов

19.12
2023

Каквото прави Лев Николаевич за руснаците през XIX в., каквото прави Иван Вазов за българите в края на XIX и началото на XX в., същото прави и Захари Карабашлиев за българите в началото на XXI в. А именно: откликва на тревогите им, отговаря на вълненията им, съответства на домогванията им. Всеки негов роман е такъв, такъв е и последният му „Рана“. В който, между другото, срещаме и Вазовите „братя славянски“, „неканени гости“. Преди време „18% сиво“ постави въпроса какво като българи правим в странство... [...]

Прочети повече...