Митко Новков

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Старши редактор в Редакция „Радиотеатър” на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Един глас – много епохи

„Единяването на критическия мултисенсус е най-подходящият начин за разбирането както на Михаил Неделчев, така и на неговите текстове“. Тъкмо такова единяване са и появилите се на книжния пазар две книги-разговори с Михаил Неделчев: „Биографичните сюжети на литературния историк. Анкета с Михаил Неделчев“ на доц. Елка Трайкова (2023) и „Разговори с Михаил Неделчев“ на проф. Пламен Дойнов (2024). Единяване, защото в тях Михаил Неделчев се появява цялостно, обстойно, интегрално... [...]

Нонсенси

Още щом видим корицата на „Портокал“ (оформление Анна Лазарова), сгряваме, че съдържанието ще набляга на противоречието, на разминаването, на дисонанса. На нонсенса в крайна сметка. Гледаме: бяла повърхност, върху нея с пестелив (почти Баухаус) шрифт са изписани заглавието и името на автора, а в центъра е поставен строг квадрат с оранжеви страни. Портокалът обаче, ах, портокалът, портокалът не е квадрат, портокалът е сфера (невинаги правилна, но пък винаги сфера). [...]

Смешен преход

Або не ни оставя да се чудим как му се иска да разказва, тръгва откровено: „Още от малък много исках да съм забавен“. Следват различни младежки истории от прехода, но изложени не с мрънкане, а с майтап, че даже и с лекомислие: „Живеехме безпризорното юношество на провинциалния гимназист в столицата“. А всяко юношество е купон и нарушаване на правилата – не толкова от някаква предразположеност към девиантно поведение, а защото така е прието за подрастващите: „Тука е така – правилото е да се престъпва правилото“. [...]

Живи и живописни

Паскал Киняр описва фреска, която е видял в Помпей, изобразяваща Медея и децата ѝ миг преди колхидската магьосница да вземе ножа и да ги заколи. Картината се намира в „Къщата на Диоскурите“ и е реплика на по-старо произведение, нарисувано от художника Тимомах от Византион. За нея разказва и Петко Петков в книгата си „Тимомах от Византион“, треперейки не от ужас, а от възхита: за него картината е олицетворение на онова древно естетическо богатство, което е под носа ни и което газим с краката си... [...]