Митко Новков

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Старши редактор в Редакция „Радиотеатър” на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

(не)Поезия: думи в центрофугата

Винаги съм се чудел защо Илко Димитров, бидейки като пишещ предимно човек на мисълта, определя книгите си като поезия, а не като друг вид словесно изкуство, по-плътно пасващо на творческата му нагласа? От общо 18 авторски заглавия 14 са посочени като поезия, включително последното, „Веднъж през август”. Средният читател обаче трудно би признал книгата за поетическа, чак би настръхнал от неприемане. И да, би казал въобразеният среден читател, формата е стихотворна, но какви стихове са тия? [...]

Животи вкратце

Критиката е литература, кинокритикът Божидар Манов за сетен път го доказва. Няма-няма, и се появи някой критик с художествено произведение, и то стойностно художествено произведение. И не говоря за някогашните и днешни редактори на „Литературен вестник“, чието творческо битие изначално осцилира между двете и понякога е трудно да кажеш за Амелия Личева например повече поет ли е, или критик. Не зная какъв знак да турим на тоя феномен, но ако съдим по тъжните разкази на Божидар Манов, нека да е положителен. [...]

Близки срещи от възвишен вид

Книгите на Олга Шурбанова винаги са споменни: разкази са за отколешен досег с хора, за събития в заминалото, за разговори в далечни времена. Биха могли да се причислят към т.нар. „мемоарна литература“, ако тя не беше дискредитирана от някои „мемоари“, които са по-скоро пране на съвести, отколкото честни изповеди. Затова ще ги определя инак: „близки срещи от възвишен вид“; тоест срещи, които не са обикновени, рутинни, невзрачни, а които обогатяват, възземат, въодушевяват. [...]

40 години в „Култура“

Първият ми текст във в. „Култура“ се появи и случайно, и нарочно. Тогава, преди 40 години, живеех в Бургас и се занимавах с политика. Та в един прекрасен майски ден на 1992 г. – като вчера ми е, при Сашо Инджов сварих писателя Атанас Радойнов с наръч броеве на „Култура“ – вестникът още излизаше в „чаршафния“ си вид, – който и се хвалеше, че му излязла статия – „Митът за Града на поетите“. Де когото срещнеше, му подаряваше вестник с автограф, фукайки се: „Не всеки публикува в „Култура“, това е вестник за избрани!“. [...]