Митко Новков

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Старши редактор в Редакция „Радиотеатър” на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Писане река

Романът на Иван Станков е сякаш неизбежна книга: след сборниците с разкази, с които показа белетристично майсторство, професорът нямаше как да не изпробва сили в по-мащабната, а и приемана за по-престижна литературна форма. Бързам да кажа, че изпробването е успешно: също както разказите, романът на Иван Станков привлича с всички онези особени черти на неговото писане, твърдо спечелили ни за читатели. Най-напред с мекото си, почти ромолящо разказване... [...]

Post-запада, post-Запада

Констатацията е убийствена: „Клиентелизъм, връзкарство, семейственост, шуробаджанащина, родова мерзавщина, мафиотщина надделяха безапелационно. Оказахме се либерали avant la lettre (буквално) – има само индивиди и приятели, обществото не съществува“. Безпощадното описание на българското тук и сега прави поетът, писателят и мислителят Златомир Златанов в своята „Книга за [не]българския народ. Ситуационистки détournement“. В нея той представя една картина на съвременния свят, от която те побиват тръпки. [...]

Паноптикум изотдолу

Софийските истории на Кирил Топалов жанрово са определени като „разкази и новели“, което придава сякаш несвързаност между произведенията, включени в сборника. И малко заблуждава: защото, макар героите в тях да са различни, всеки със свой маниер и присъствие, то като топос, като място, като средище на действието, героят е само един – София. Този единствен център на литературния терен, който можем и трябва да възприемаме като уникалност, специфичност и оригиналност, придава друг характер на софийските истории... [...]

Лабиринтите на Кастрофорте

„Отговорът, който дава Испания на „Сто години самота“. Върхът на испанския магически реализъм“. С тези изречения издателство „Гутенберг“ иска да привлече читатели на романа на Гонсало Торенте Балестер (1910–1999) „Сага/фуга на Х.Б.“. Но ако би ги прочел, Торенте Балестер не би се зарадвал: дразнел се е от приравняванията с латиноамериканския литературен метод. Подчертавал е в тази връзка, че ако нещо е повлияло на писането му, това бил галисийският устен разказ от 20-те години на миналия век. [...]