Митко Новков

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Старши редактор в Редакция „Радиотеатър” на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Литература и свобода. Разговор с Дмитрий Глуховски

Накратко, аз съм за бъдещето против миналото. Докато сега в Русия мнозинството е за миналото против бъдещето. Но аз мисля, че съм достатъчно млад, за да не се страхувам от бъдещето и да не се боя да попадна в него. Да не се страхувам от някакъв тлен и разпад, когато попадна в него, както би се страхувал някой стар човек – например Путин и неговото обкръжение. Там има хора, които са над 70 г. и които искат да върнат времето обратно. [...]

Чудовището Живот

„Чудовището“ е най-новият роман на Владимир Зарев и струва ми се, един от най-съкровените. Главният герой е остаряващ писател, който – благодарение на млада, интелигентна и красива журналистика, изпитва може би за последен път неволните влюбени трепети на сърцето. Поводът за срещата е желанието на младата жена да направи анкета със стария писател, която да превърне в книга. Постепенно срещите се превръщат за него в насъщни, докато не усети той, че е влюбен до уши. [...]

Полша: мит и превод

Българите се имаме за народ трезв, реалистичен; здраво стъпил на земята. Сякаш е така, ала тръгнем ли да мислим други народи, здравият разум май отстъпва на митологични матрици. Руснаците са все освободители и братушки (макар че Константин Стоилов им дава друго определение – „врагушки“, заради безпардонното държане на чиновниците от северната империя); турците – поробители и омразници; немците – постоянно преследван, но никога непостигнат пример; французите – надути и небръснещи ни за пет пари… [...]

Павел Койчев: Аз съм работещ песимист

При съзиданието цялата енергия на човека е обърната навън, докато Бог е казал навътре да е посоката. Защото добре, приказваме си: „Да се развиваме!…“. Ала какво означава да се развиваме, накъде да се развиваме? Има се предвид основно материалното – да правиш високи сгради, бързи коли, нови телефони… Всичко, всичко… Но само и единствено в материалната посока. А е казано: „Познай себе си!“. Значи трябва да се развиваме навътре. Това е развитието, другото е пагубно, ще умрете! [...]