Митко Новков

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Старши редактор в Редакция „Радиотеатър” на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Всред сенки и сияния

Три десетилетия – толкова продължава работата на художника изследовател Асен Василиев по фундаменталния му труд „Български възрожденски майстори“. Започната още преди преврата на 9.IX.1944, преживяла едноличния режим, гоненията срещу евреите, комунистическия погром срещу интелигенцията, култа на личността, Априлския пленум и краткото размразяване, тя вижда бял свят чак през 1965 г. Вижда го след поредица трудности и перипетии – бурното време не прощава и на старините. [...]

Голяма книга за „Голямата война“

„Голямата война“. Така са наричали в Европа Първата световна, докато не избухва другата голяма война, още по-страшната Втора. В случая „Голямата война“ е име на роман, написан от сърбина Александър Гаталица. Голям роман: на титулната страница между името на автора и заглавието стои: „Романът събитие в Сърбия – 29 издания за 6 години“. Миленко Йергович обаче, може би най-добрият хърватски писател в момента, в своя блог отбелязва, че романът не бил посрещнат с кой знае какво въодушевление от сръбските читатели. [...]

Постановката в звук. Разговор с Димитър Василев

Хубаво ставаха нещата. Всички са абсолютно съсредоточени! Сложил си е звукооператорът лентата и готов да стартира с пръст на копчето. Ако някой направи грешка, връща се малко, прави се връзката и се върви напред, докато се получи завършен продукт. Обикновено всичко ставаше за една нощ. Вярно, имаше и сив поток. Аз много пиеси съм правил, но голяма част не си ги спомням, може би защото са били сив поток. Но от 200 пиеси годишно поне 20–30 бяха хубави. [...]

В Пловдив на другия ден

Първите думи, чути от мен, когато стъпих на 13 януари на пловдивска земя, бяха: „Хайде бе, майна, забравих те как изглеждаш, ще те видя и няма да те позная!“. Енергичната реплика бе придружена със здрава прегръдка между двама младежи. Първоначално се позачудих – реших, че някой с някого ме е объркал, но после, успокоен, че не за мен са чевръстите възклицания, се заоглеждах из новата Европейска столица на културата. С очакването, че от пъстроти и светлини няма да позная града, сякаш отдавна не съм го виждал. [...]