Култура / Митко Новков

Митко Новков

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Старши редактор в Редакция „Радиотеатър” на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).
71 публикации

Не само тих щурец

22.01
2022

Днес, вече на 80 години (нека е жив и здрав още дълго!), Иван Цанев е наистина образец не само за няколко, а за много български поети, следващи неговия поетичен език. Поетичен език, изключително отговорен към своите естетически начинания и с ясното съзнание за това, че тъкмо от него зависи светът. Светлозар Игов посочва: „Ако трябва да отговоря на какво е поет Иван Цанев, ще кажа: това е поет на Поезията, поет на превръщането на Нещата в Поезия, поет на Ставането на Поезията“. [...]

Прочети повече...

Поет и в прозата. Разговор с Джузепе дел’Агата

20.12
2021

У Георги Господинов коренното му българско ядро е толкова силно, колкото е силен стремежът му да го прескочи и да влезе в по-обща, европейска и универсална атмосфера. Резултатът от смесицата между родно и универсално в неговите книги лежи в основата на успеха му на световно ниво. Във „Физика на тъгата“ преобладава една особена митическо-философска стихия, докато във „Времеубежище“ читателите са привлечени, струва ми се, от сравнителния анализ на културно-икономическите положения в разните европейски страни. [...]

Прочети повече...

Не само туй

19.12
2021

„Опит за определение“ (1989), „Обратен водопад“ (1995), „Вселена по здрач“ (1998), „Паркът“ (1999), „Трите кошници“ (2000), „Разчленяване“ (2001), „Бяло“ (2008), „Продавачът на конци“ (2009), „4етири“ (2011), „Това едно/Можеш ли го“ (2013), „Черно“ (2018), „Приближение“ (2019) – 12 книги с поезия на Илко Димитров, в които – ако се вгледаме зорко, въпреки привидният разнобой на заглавията все пак ще установим единство. А именно – всички по свой си начин, един или друг, са утвърждаващи; посочват наличност, фактичност, вещност, ако щете. [...]

Прочети повече...

Уханна проза

21.11
2021

В дебютния роман на Емине Садкъ „Керван за гарвани“ има един сън. Сънят е на дядо Мухиттин, на сутринта той го споделя с баба Фикрие, жена му: „И ей така, кога и как съм дремнал, аз не мога да кажа, но сънувам. Като истина е. И мирише на праскови! Ах, как мирише на праскови!“. По същия начин и аз – но без да сънувам, ще си напълня гърдите: Ах, как мирише този роман на праскови. Ухае, ухае на жива проза, написана с блестящо чувство за езика, със свеж усет за фабула, с точен поглед за композиция. [...]

Прочети повече...