Митко Новков

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Старши редактор в Редакция „Радиотеатър” на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Внимателният посредник. Разговор с Войчех Галонзка

Причините, поради които аз оставам в зоната на българската литературна класика, са поне две. Първо, чувствам се неин длъжник като неин популяризатор в Полша. Второ, поради сериозни проблеми със зрението не съм в състояние да следя редовно и последователно най-новата литература, камо ли да чета всяка година дебели романи. Нека ги четат и превеждат младите преводачи. Всъщност класиката винаги е била в полезрението на популяризаторската ми дейност. [...]

Скулптура, скулптори

Има и такива книги – не в центъра на публичното внимание, а в същото време и като полиграфически продукт, и като съдържание – великолепни. Точно такава книга е „Творците говорят. 77 интервюта за българската скулптура, І том (енциклопедично диалогично издание)“, дело също на скулптор, керамика Иван Кънчев. Това е наистина енциклопедично издание: в четири раздела – „Творците – за себе си и скулптурата“, „Отблизо – за класиците“, „Хора на изкуството – за себе си и скулптурата“, „Изкуствоведи – за себе и скулптурата“. [...]

Вазов ХХІ век

„Вазов не може да бъде преведен“, твърдят някои, забравяйки, че „Под игото“ е един от най-превежданите български романи от появата му на бял свят до днес. Неотдавна големият полски българист Войчех Галонзка съобщи, че е сътворил нов превод и – без съмнение – при него „джепането“ ще гърми на полски, не на български. А то на съвременен български май и хич не гърми. Нужно е, следователно, да подирим оная мяра, която хем да запази родолюбието и очарованието на романа, хем той да докосне сърцата на днешните деца. [...]

Интегралният Александър Геров

В сборника, посветен на 100-годишнината от рождението на Ал. Геров, поетесата Лора Динкова отбелязва: „Лирическият Аз в поезията на Геров е почти постоянно привлечен от космичното, като представя различни, често и противоречиви концепции за съдържанието на Космоса. В стихотворението „Голямата тишина“ Космосът е представен като пространство на тишината, което ще покрие човека след неговия житейски финал и ще го утеши. Има нещо успокоително в приближаването ѝ, което синонимизира с настъпването на смъртта“. [...]