121 публикации
Оля Стоянова
Култура / Оля Стоянова
Фотожурналистика с кауза. Разговор с Михаела Вачева
30.12
2025
Не съм много сигурна доколко някой някога може да разбере дали журналистиката, фотографията и документалното кино променят нещо. Аз много сериозно вярвам, че достъпът до информация променя живота ни. За себе си мога да кажа, че със сигурност го променя. Моето начало в журналистиката беше в PBS – национална телевизия, за която не беше важно всичко да се превръща в сензация. Там беше създадена цяла инфраструктура как да изследваме определена тема и да стигнем до сърцевината ѝ. [...]
Светлата меланхолия и изплъзващото се време. Разговор с Цочо Бояджиев
24.11
2025
Предизвикателството за мен е да откривам необикновеното, чудото в наглед тривиални сюжети. В този смисъл предпочитаният ми жанр е уличната фотография. С тази уговорка, че този тип фотография, която се опитвам да правя, се различава от репортажната. Репортажът е засвидетелстване на нещо, което е самó по себе си значимо. В моята фотография сниманото придобива значимост в акта на снимането: с насочването на камерата, с избора на онова, което снимаме, ние го оценностяваме, признаваме неговата уникалност. [...]
„Апаратът ми пееше в ръцете“. Разговор с Георги Панамски
21.10
2025
Моето развитие във фотографията е абсолютно случайно, но е много емоционално. И тая емоционалност ми позволи много неща да видя. Пък и в „Народна младеж“ беше хубаво, пълно с млади хора. След това се насочих към вестник „Работническо дело“ и там започнаха пречките. Казаха ми да подам заявление до отговорния секретар и го пратих по колегата фоторепортер да го занесе. Но после ми гледали документите, каква характеристика имам, а там се чете: „Баща му е засегнат от мероприятието на народната власт“. И ме отхвърлиха. [...]
Неудобните пиеси. Разговор с Кремена Димитрова
24.09
2025
Нашият спектакъл се доближава най-много до определението „политически театър“, защото разказва за актуални събития, а ние няма как да избягаме от дневния ред на обществото. Разбира се, отстоянието от времето, когато е написана пиесата, и от събитията около убийството на Политковска ни дава възможност да отсеем най-важното и да имаме по-обективна гледна точка. Тоест не действаме емоционално. Не казваме – ето, вижте, сега тя падна жертва, а ние в нейна памет ще направим спектакъл... [...]