Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

София като град на паметта. Разговор с Лиляна Караджова

Преди четири години с Димитър Стоянович решихме да направим проект за София, който да има и исторически, и художествен план. Минахме през много различни варианти – мислехме за старите къщи на София, за някои интересни улици, както и за отделни квартали. Започвайки да работим, стигнахме до една оригинална техника на заснемане, която използва ръчния транспорт на филма в аналогова камера и позволява различни локации да бъдат поставяни заедно. Това ни позволи да преорганизираме града в тематични улици. [...]

Станислав Бояджиев: „Майка ми снимаше живота“

Румяна Бояджиева е родена в село Цар Асен, Поповско, учи във фотографското училище в София. Работи за сп. „България“, а със създаването на Българската телевизия постъпва там и до смъртта си през 1992 г. ръководи фотоотдела. Има много изложби и награди, а през 1966 г. нейна снимка става плакат и е на корицата на каталога на World Press Photo. Носителка е и на наградата на водещото европейско изложение Photokina в Кьолн. Включена е в книгата „Големите фоторепортери на България (1960–1989)“ на Цветан Томчев. [...]

Как се подрежда хаос 

Олга Токарчук пише „Стаята“ преди трийсетина години – през 1989 г., и не е трудно да се открият автобиографичните моменти в трансформациите на героинята: „Свалям и екзотичния си език, странното си име, умението да схващам вицове, мимическите бръчки, любовта към непривични за това място ястия, паметта за незначителни събития и заставам гола в тази розово-бяла престилка, сякаш тутакси съм нахлузила морска пяна. И от този момент целият втори етаж е мой“. В онези години полската писателка наистина работи в хотел... [...]

Фотография на общуването. Разговор с Николай Дойчинов

Начина, по който съм се научил да работя в „Ройтерс“, съм го доразвивал непрекъснато в годините. А той е базиран на усъвършенстване както на естетиката и техниката, така и на етиката. В последните години етиката заема все по-голяма част от всекидневието ми. Дори професионалните ни разговори с колегите все по-често се отнасят до етични теми. Много колеги са ми разказвали как страдат, че са причинили, неволно, разбира се, тежки емоции у хора. Но ние цял живот се учим, учим се един от друг, затова за мен най-важно е общуването. [...]