Култура / Оля Стоянова
Любомир Колаксъзов: Кукленият театър е за всеки
Правя сравнение с това, което виждам в последните години в Италия, въпреки че там работя в любителската сфера. Но гледам и много професионален театър и сравнявам тяхната школа с нашата, виждам колко много ни дава българският куклен театър. Затова трябва да бъдем по-смели. За мен реално няма куклен или драматичен театър – има само театър. Театър, в който споделяш нещо, което много те вълнува, а всичко друго е средство и не трябва винаги да свързваме кукления театър с детския театър. [...]
Катерина Гаджева: Сибиле Бергеман и нюансите на социализма
Има прилики с Вивиан Майер, въпреки че тя е в по-различна ситуация, тъй като наистина снима живия живот – абсолютно неподправения, откраднатия миг. При Сибиле нещата не стоят точно така, нейната фотография е изключително обмислена. Не е случайно, че в средата на Сибиле и нейния партньор Арно Фишер са пребивавали различни автори от световна величина като Йозеф Куделка и Робърт Франк, те са общували, били са приятели. Тази естетика я виждаме веднага. Това е естетиката и на Арно Фишер, и на Сибиле Бергеман. [...]
Историята зад кадъра. Разговор с Димитър Караниколов
Да, визуалното е много важно наистина, защото живеем във време, когато захаросаните, перфектни кадри са най-търсени. Мисля, че това не е достатъчно. Днес всички имат достъп до камери, хората пътуват много и всеки може да направи визуално издържан кадър. За мен обаче много по-важно е какъв е смисълът на този кадър, различен ли е от целия останал визуален океан, който ни залива. Каква е историята зад този кадър, има ли смисъл да занимаваме публиката с този кадър. [...]
Олег Попов: Една снимка е повече от хиляди думи
Заради работата ми в Сараево направих име, станах щатен фоторепортер в „Ройтерс“. Тогава кореспондент в Сараево беше Пол Холмс, изключително интелигентен журналист. Дойде към обяд и ми каза: „Хабиби, хайде да ходим към Кошево, до болницата“. Мисля си: какво ли ще правим там? „Вземи си апарата и ще видим.“ Там открихме Ирма – момиченце на 3–4 години. Беше паднала мина на детската площадка и парче от нея се беше забило в главата на детето. Ирма беше красиво, разкошно дете, което бавно умираше. [...]