Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

100 години назад. Разговор с Александър Иванов

Във фотографиите на Антип Коев Обущаров видях бита на селото преди един век. Видях сиромашията на онези трудни години, но в същото време и едни европейци – като облекло, обноски и възпитание. По онова време читалището е било котило на всичко и самодейността не е случайна дума – напротив, в тази творческа самодейност хората са се изявявали и са израствали. Средата ги е стимулирала да развиват духовното в себе си. В читалището се е намирала и библиотеката, имало е общества и клубове. [...]

Фотография и социална промяна. Разговор с Александър Николов

Не обичам романтичното отношение към фотографията. За мен тя е изразно средство, което трябва да бъде ангажирано в опит за някаква социална промяна. Социалната фотография е най-стойностната фотография. Не казвам, че другите жанрове не са – всички жанрове са изключително важни в развитието на визуалната култура в България. Но за мен фотографията е инструмент за социална промяна. Има много примери в света, когато документалната фотография, която работи по обществено значими проблеми, има силата да запалва искрата. [...]

Потенциалът на независимата сцена. Разговор с Гергана Димитрова

Когато създаваш театър, на който си съавтор от началото до края, това те свързва по друг начин със зрителите впоследствие. В България все още липсват условия, в които драматурзите да могат да работят, да дискутират, да изпробват текстовете си на сцената. В момента те са някак отделени от театъра, пишат си вкъщи и от тях се очаква сами да стигнат до идеалната пиеса. И често след втория необясним за тях неуспех се отказват. А може би имат голям талант, който е трябвало да бъде насърчен и насочен. [...]

Любомир Колаксъзов: Кукленият театър е за всеки

Правя сравнение с това, което виждам в последните години в Италия, въпреки че там работя в любителската сфера. Но гледам и много професионален театър и сравнявам тяхната школа с нашата, виждам колко много ни дава българският куклен театър. Затова трябва да бъдем по-смели. За мен реално няма куклен или драматичен театър – има само театър. Театър, в който споделяш нещо, което много те вълнува, а всичко друго е средство и не трябва винаги да свързваме кукления театър с детския театър. [...]