102 публикации
Оля Стоянова
Култура / Оля Стоянова
Историческите уроци на близкото минало
20.12
2023
Когато става дума за падането на комунизма в България, има много митове и твърде много конспиративни теории. Смятам, че падането на комунизма у нас не може да се обясни, ако се пропусне гражданската активност на хората, които излизат на първите демонстрации и правят невъзможно оставането на власт на Тодор Живков. Не оспорвам факта, че 10 ноември е някакъв вид дворцов преврат, но не съм съгласен, че това е просто инициатива на партийното ръководство под съветски натиск. [...]
Ян Паул Хинрихс – За София като литературен град
20.11
2023
И до днес не знам защо избрах българския език. Може би защото другите студенти не правеха така и това беше един много непопулярен избор. Сега се интересувам от поезията на автори, които са били млади, когато комунистическият режим е паднал, а част от тях дори още не са били родени. За този политически свят не знаех почти нищо, защото не съм следил процесите в българската литература през последните две-три десетилетия. И когато в началото на годината започнах работа, се оказах на една съвсем непозната територия. [...]
Фотография на душите. Разговор с Денис Бучел
23.10
2023
Само секунди имаме – това е времето, с което разполагаме. Не можеш да видиш жена, която минава с някакво кученце, да отидеш при нея и да ѝ кажеш: „Извинявайте, можете ли да минете пак, защото не успях да снимам“. Тънкостите са в това да уловиш момента. Аз гледам на това като на калейдоскоп и избирам да хвана най-красивите за мен моменти. Уличната фотография е като пауза – една пауза в града, в която ти създаваш история. Вече от всеки фотограф зависи каква история създава – повърхностна, дълбока, смешна… [...]
Истории, които остават
23.10
2023
Когато говорим за литературна журналистика, акцентът пада не толкова върху фактите, а върху историите. Димитър Кенаров обяснява пристрастията си към този жанр така: „Може би най-съществената черта на литературната журналистика, това, което я отличава от художественото писане, е не строгото придържане към фактите (езикът винаги конструира света ни независимо от жанра), а безсилието на автора да контролира сюжета. Чувството е, като да се возиш в автомобил, докато някой друг е зад волана“... [...]