Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

Фотография на общуването. Разговор с Николай Дойчинов

Начина, по който съм се научил да работя в „Ройтерс“, съм го доразвивал непрекъснато в годините. А той е базиран на усъвършенстване както на естетиката и техниката, така и на етиката. В последните години етиката заема все по-голяма част от всекидневието ми. Дори професионалните ни разговори с колегите все по-често се отнасят до етични теми. Много колеги са ми разказвали как страдат, че са причинили, неволно, разбира се, тежки емоции у хора. Но ние цял живот се учим, учим се един от друг, затова за мен най-важно е общуването. [...]

Едно цвете в пустинята. Разговор с Рейнол Перес Васкес

Много обичам Чехов и подобен тип разказване – всичко да се случва вътре в героя. Това в Мексико не се харесва, защото там е необходима драма – трябва да се случва нещо голямо, да има много страсти. И понякога ми казват, че разказите са скучни, в тях нищо не става, дори, че това не са разкази, а импресии. Ами добре, казах си – аз съм последовател на Чехов на испански, и престанах да пиша разкази. Но сега, докато си почивах, започнах една поредица разкази за призраци. Книгата вече е готова – написах петнайсет разказа. [...]

100 години назад. Разговор с Александър Иванов

Във фотографиите на Антип Коев Обущаров видях бита на селото преди един век. Видях сиромашията на онези трудни години, но в същото време и едни европейци – като облекло, обноски и възпитание. По онова време читалището е било котило на всичко и самодейността не е случайна дума – напротив, в тази творческа самодейност хората са се изявявали и са израствали. Средата ги е стимулирала да развиват духовното в себе си. В читалището се е намирала и библиотеката, имало е общества и клубове. [...]

Фотография и социална промяна. Разговор с Александър Николов

Не обичам романтичното отношение към фотографията. За мен тя е изразно средство, което трябва да бъде ангажирано в опит за някаква социална промяна. Социалната фотография е най-стойностната фотография. Не казвам, че другите жанрове не са – всички жанрове са изключително важни в развитието на визуалната култура в България. Но за мен фотографията е инструмент за социална промяна. Има много примери в света, когато документалната фотография, която работи по обществено значими проблеми, има силата да запалва искрата. [...]