Петя Александрова

Петя Александрова е магистър по кинознание в НАТФИЗ (1985), доктор на науките, професор в Нов български университет. Член на ФИПРЕССИ и СБФД, автор на книгите: „Мъките на заглавието. От словесен до кинообраз“ („Просвета“, 2006), „Изгубени в гледането. Бариери пред аудио-визуалните медии“ („Рива“, 2011), „Преходни истории за култура и комуникации“ (НБУ, 2015). Сценарист е на телевизионни предавания и документални филми.


Фрагменти Гогол

„Разходка с Гогол“ използва мотиви от „Петербургски повести“, обединени в сборник след смъртта на Гогол. Катя Петрова се придържа към две режисьорски решения – събирането и на петте повести и интерпретирането им в определено гротесков стил. Обединяването на текстовете е както паралелно (чрез лайтмотива Петербург, единното сценично оформление, монтажните преходи на героите), така и последователно със завършеност на всяка история, в градация от комедийна към трагична гама. [...]

Изпепеляващи дни

„Изпепеляващи дни“ е награденото заглавие в Балканския конкурс на София Филм Фест 2023, копродукция между Турция, Франция, Германия, Нидерландия, Гърция и Хърватия. Няма изненада в този избор, който затвърди едновременно няколко линии: толерирането на европейски копродукции; традиционно добрите позиции на турското кино на фестивалния екран; мястото на режисьора Емин Алпер (той неизменно е победител в Балканския конкурс – през 2020 г. с „Три сестри“, през 2016 г. с „Лудост“, през 2013 г. със „Зад хълма“...). [...]

Филмите, които унизяваха страха

Константин Павлов влиза в киното сравнително късно, след десетгодишен период без работа и публикуване. През 1975 г. е назначен в Киноцентъра и още с дебюта си печели Специалната награда на Варненския фестивал „Златна роза“. Така започва дългият път на писателя в киното, който продължава и след неговата смърт. За четвърт век по негови сценарии са заснети десет филма. Негови стихове звучат в „Живот до поискване“ на Коста Биков, а после Биков му посвещава документалния филм „Опит за мълчание“... [...]

„Нора“ за поколението Z

Аз съм от бейби бумърите и за моето поколение пиесата на Ибсен „Куклен дом“, по-популярна като „Нора“, едва ли има нужда от представяне. Дори помня спектакъла от 1975 г. на Любен Гройс с Цветана Манева на пловдивска сцена. В по-ново време съм гледала постановките на Крис Шарков, Стоян Радев, Бойко Илиев... Премиерният спектакъл на Тимофей Кулябин в Народния театър обаче не търси мен като публика, макар че определено има с какво да ме впечатли. Неговият авторски екип е от друго поколение, основно милениали... [...]