Петя Александрова е магистър по кинознание в НАТФИЗ (1985), доктор на науките, професор в Нов български университет. Член на ФИПРЕССИ и СБФД, автор на книгите: „Мъките на заглавието. От словесен до кинообраз“ („Просвета“, 2006), „Изгубени в гледането. Бариери пред аудио-визуалните медии“ („Рива“, 2011), „Преходни истории за култура и комуникации“ (НБУ, 2015). Сценарист е на телевизионни предавания и документални филми.
„Особен поглед“ е документален филмов портрет, посветен на Стефан Бочев – писател, дипломат, известен най-вече с епоса си от над 1500 страници „Белене. Сказание за концлагерна България“. На книгата няма да се спирам, тя има вече три издания и е влязла в пантеона на българската лагерна проза. Но от нея тръгва първият „особен поглед“: не очакваш толкова позитивно и преизпълнено с любов към хората описание на обстановката и отношенията в ситуации на несправедливост, унижение, насилие и глад, студ, болести, гибел. [...]
Тазгодишното издание на Фестивала за българско документално и анимационно кино включваше в състезателната програма 53 филма, което говори за солидно производство на иначе подценяваните формати. Предварително правя уговорката, че ще разглеждам само документалното кино, и то само в конкурса, без да подценявам останалите извън конкурса 19 проекта и анимацията. Всъщност пренебрежение се усеща не от държавното или общественото финансиране, а от невъзможността на филмите да стигнат до масов зрител. [...]
Показателна е историята на този фестивал за отношението ни към културата извън мейнстрийма. В далечната 1979 г. българската анимационна школа е в апогея си, а държавата има амбицията и средствата да посрещне ударно 1300-годишнината с нови хоризонти пред изкуствата – така се ражда Световният фестивал на анимационния филм. Следват пет издания на всеки две години, които го класират сред най-важните в света заедно с тези в Анеси, Загреб, Отава и Хирошима... [...]
Сред заглавията на София Филм Фест 2024 се оформи тематично ядро, посветено на тревожното вглеждане в сложната и най-вече деструктивна училищна среда. Българският филм „Диада“, реж. Яна Титова, американският „Заседнали“, реж. Александър Пейн, турската копродукция „Сухи треви“, реж. Нури Джейлан, германският „Учителската стая“, реж. Илкер Чатак, разнищват сериозните разминавания между поколенията, изкривените представи за реалността и падналите бариери на допустимост в човешките взаимоотношения. [...]
