Петя Александрова е магистър по кинознание в НАТФИЗ (1985), доктор на науките, професор в Нов български университет. Член на ФИПРЕССИ и СБФД, автор на книгите: „Мъките на заглавието. От словесен до кинообраз“ („Просвета“, 2006), „Изгубени в гледането. Бариери пред аудио-визуалните медии“ („Рива“, 2011), „Преходни истории за култура и комуникации“ (НБУ, 2015). Сценарист е на телевизионни предавания и документални филми.
Като интелигентен човек се отнася скептично към определенията за него – класик, легенда, доайен, маестро... Те го дърпат само назад към историята – общата, на киното, и личната. Разбира се, тя е негова кауза („Един от недостатъците на моя народ, на който не мога да свикна вече толкова години, е късата историческа памет“), но също така иска да снима още и още игрални филми: тази година е премиерата на „Записки по едно предателство“ по мотиви от „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов... [...]
Мечта на дългогодишния критик е да бъде изненадан с филм от непознат за него режисьор, особено ако е български. Точно това ми се случи с документалния „Нямаш място в нашия град“ на Николай Стефанов, едно от над 20-те заглавия на спортна тема в стрийминг платформата HBO Max. Нищо на пръв поглед не предвещаваше оригиналност – действието се развива в Перник, главният герой е агресивен хомофоб, приятелският му кръг е футболна агитка. Обаче всичко се оказа по-интересно... и по-дълбоко. [...]
„Разходка с Гогол“ използва мотиви от „Петербургски повести“, обединени в сборник след смъртта на Гогол. Катя Петрова се придържа към две режисьорски решения – събирането и на петте повести и интерпретирането им в определено гротесков стил. Обединяването на текстовете е както паралелно (чрез лайтмотива Петербург, единното сценично оформление, монтажните преходи на героите), така и последователно със завършеност на всяка история, в градация от комедийна към трагична гама. [...]
„Изпепеляващи дни“ е награденото заглавие в Балканския конкурс на София Филм Фест 2023, копродукция между Турция, Франция, Германия, Нидерландия, Гърция и Хърватия. Няма изненада в този избор, който затвърди едновременно няколко линии: толерирането на европейски копродукции; традиционно добрите позиции на турското кино на фестивалния екран; мястото на режисьора Емин Алпер (той неизменно е победител в Балканския конкурс – през 2020 г. с „Три сестри“, през 2016 г. с „Лудост“, през 2013 г. със „Зад хълма“...). [...]
