Култура / Светлана Димитрова
Правилата на Кристине Ополайс
В „Мадам Бътерфлай“ от Пучини през март на сцената на Софийската опера за първи път гостува Кристине Ополайс, известна с великолепните си интерпретации на Пучиниеви героини. В класическата и много красива постановка на Пламен Карталов Ополайс представи стилен, изискан и изчистен от излишни външни ефекти образ на влюбената малка японка. Още с първата си поява тя предизвика възхищение заради способността да владее сцената, деликатността на вокалната емисия, пестеливите, но много уместни жестове... [...]
Различният Константин Илиев. Разговор с Венцислав Илиев
Константин Илиев беше визионер и мисионер – роден лидер. Каквото поискаше, успяваше да го постигне. Въпреки всички препятствия. Беше изключително упорит и много амбициозен човек. Кога намираше време да пътува, да дирижира, да преподава в Музикалната академия! Много четеше, пишеше, слушаше, разучаваше партитури, много от тях на съвсем нови творби. Беше много магнетичен. Достатъчно е да размениш пет-шест думи с него, за да усетиш колко силно беше излъчването му. [...]
Балансът между контрола и свободата. Разговор с Венета Нейнска
Винаги съм обичала да общувам с моята публика и съм щастлива, че разговорите с публиката вече са световна тенденция, която бавно навлиза и в България. „Концерти с история“ са едно ниво напред, защото са донякъде и малки лекции по история на музиката за неспециалисти. Има някои трудности в провеждането на този тип концерти и най-голямата за мен е, че публиката е шарена. В нея има и специалисти, и най-широка публика, така че аз трябва да намеря баланса между различните разбирания и интереси... [...]
Завръщането на Бах. Разговор с Нева Кръстева
Днес като че ли пак идва времето на музиката на Йохан Себастиан Бах. Когато бях в Швейцария през втората половина на 80-те години, ми казваха: „Ние след войната свирехме само Бах“. Така беше и когато учех при Иржи Рeйнбергер в Прага, а после и в София след 1974 г, когато залите бяха пълни. След това дойде този „охолен“ живот и Бах отиде малко встрани, музиката за орган също. Но в днешните времена, които са много сериозни и страшни, Бах се завръща. Неговата музика утешава и променя хората... Бах става отново актуален след един полувековен период на секуларизъм благодарение на епохалното, но с доста съкращения изпълнение на „Матеус Пасион“ от младия Менделсон през 1829 г. в Берлин. Но камерната и концертната музика на Бах винаги са звучали. Лудвиг ван Бетовен е владеел цялото Добре темперирано пиано и е учил контрапункт при Йохан Георг Албрехтсбергер, но концертната зала вече е изместила църковното музициране и органа; тогава дори и Missa solemnis се е изпълнявала в концертната зала. Но в ескиза на Десетата симфония на Бетовен има темата BACH. Бетовен е нарекъл Бах океан, а не поток, и той продължава да струи в целия романтизъм и в модерна, прескачайки границите на новия век – в цигулковия концерт на Албан Берг и в оркестрациите на Арнолд Шьонберг и Антон Веберн. [...]