Светлана Димитрова

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. В момента е заместник-главен редактор на екип „Музика“ на програма „Христо Ботев“.

За София, Йерусалим и старата публика. Разговор с Елена Башкирова

Видя се, че може да има концерти – с маски, с тестове, с по-малко публика. Изпълнихме всички изисквания, но после пак затвориха залите. Най-знаменитите музиканти могат да крещят колкото си искат, никой не ги чува. С болка ще кажа, че политическите елити навсякъде в Европа са съставени от некултурни хора. Отиде си старото поколение политици. За тях културата беше важна. Днешният политически елит с малки изключения няма никакво понятие от култура. Тя не му е интересна, не му е важна. И тогава защо да се грижи за нея? [...]

80 години от рождението на Гена Димитрова. Разговор с Милена Стойкова, племенница на певицата

Работата с млади певци заемаше голяма част от живота ѝ през последните години. Тя организира няколко концерта, на които представи млади свои колеги – в Софийската опера, в НДК и на различни места в страната. Сред певците, които Гена Димитрова е представяла, са Елена Баръмова, Байса Дашням, Петър Данаилов, Гергана Янчева, Александрина Пендачанска, Соня Златкова, Емил Иванов, Александър Марулев, Петър Даалийски, Симеон Симеонов и много други. [...]

Наученото от старите майстори. Разговор с диригента Георги Димитров

Аз винаги съм се стремял да не бъда оригинален. Това съм го научил от старите майстори, от старите диригенти. Ние им казваме „стари“, но те бяха велики диригенти. Сега всички сме велики. Като чуеш за някого: „той е световноизвестен, велик“… Как може да се говори така? Трябва да има някаква скромност, всеки да си знае мястото. Първо трябва да чуе какво са направили тези преди него, а не да смята, че той открива Америка. Онези хора правеха изкуство, голямо изкуство. [...]

Музика и технология. Разговор със Симо Лазаров

Започнах с електронния звук, но в един момент електронната звучност не ми беше достатъчна. Някъде през 1990 г. в третата част на Спейс трилогията включих симфоничен оркестър. Това представление – „Настъплението на киборгите“, със симфоничен оркестър издържа 5–6 спектакъла в различни краища на България и имаше голям успех. Синтетичният звук, съчетан със симфоничния, на акустичните инструменти, придаде друг блясък на цялостната звукова картина, която винаги е била в съзнанието ми. [...]