Светлана Димитрова

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. В момента е заместник-главен редактор на екип „Музика“ на програма „Христо Ботев“.

Людмил Ангелов на 60

„В нашата сфера съчетаването на различни жанрове, тематичността в един проект започнаха да стават важни. Знаем стойността на музиката на големите гении, но в света има изключително добри музиканти. Всички искат да свирят Бах, Моцарт, Бетовен, Брамс, Шопен... В един момент се оказа, че няма място за всички тях. Това съвпадна с моя интерес към по-необикновени програми, към непознати автори, което ме подтикна да създам „Пиано екстраваганца“ и самият аз да осъществявам такива проекти.“ [...]

Васил Казанджиев: Останах на самотен остров

Да пиша е някакъв инстинкт, нагон. Съжалявам, че изгубих много време, и то в най-хубавите си години, с други неща. Особено дирижирането отнема много време, сили и нерви. От една страна, това е загуба за композитора, но от друга, е полезно, защото непрекъснатият жив контакт с оркестър дава много идеи и композиторът пише все по-майсторски. Но от пет години аз вече само пиша. Една симфония изисква много писане, затова създавам предимно камерна музика за камерни състави. [...]

70 години на пулта. Разговор с Борислав Иванов

Бил съм директор на Софийската, на Пловдивската, на Варненската опера. Ако съм изградил авторитет като диригент и като директор, то е, защото съм имал много искрено, човешко и професионално отношение с колегите. Когато хората чувстват, че отношенията са истински, те не могат да не ти вярват. Колкото до импресариите, все още доверието в мен е голямо, когато кажа, че това турне ще стане, те ми имат доверие. Преди тридесет години, когато работехме с белгийския импресарио, с когото още работим, нямаше и договори. [...]

Деца на времето. Разговор с Цветелина Василева

През 1992 г. спечелих два конкурса в Италия, което някак ми отвори пътя. Няколко месеца след това ме взеха в операта. Тъкмо направих дебюта си в „Трубадур“ и след няколко месеца направих прослушване във Виена, на което изпълних голямата ария на Леонора и Анна Болейн. Аз не се интересувам от това кой ще ме слуша, кой ще ме оценява. Така си щадя психиката. Но в залата е бил интендантът на операта в Сан Франциско Лотфи Мансури и това беше моят щастлив час. Така от 1994 до 2019 г. имах различни ангажименти. [...]