Светлана Димитрова

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. В момента е заместник-главен редактор на екип „Музика“ на програма „Христо Ботев“.

Една щастлива кариера. Разговор с Дарина Такова

И днес има звезди, но огромната разлика е, че днес на преден план са пазарът, бизнесът. Големите звезди станаха медийни продукти, на ниво поп звезди. Това е хубаво. И преди имаше популярност, но без социалните мрежи нямаше как да бъде така. Сега нещата са коренно различни. Развиват се по-бързо. Като кибрит. Бързо ставаш звезда и бързо изчезваш. Сега се запълват ниши. Хвърлят те в огъня. За три-четири години трябва да изпееш всичко, което ти се предостави, и нямаш право да откажеш. Това е много страшно. [...]

Планове и спомени. Разговор с Пламен Карталов

Режисьорът трябва не само илюстративно да подхожда към музикалната драматургия. Как ще бъдат разчетени кодовете на музикалния език на композитора! Дали тези остинати нямат свой образ, дали тази полифонична тъкан, в която текат няколко потока на музикален език, ще се види, как ще се визуализира един лайтмотив, дали той ще продължи като една лайтсценична идея. Всичко това е свързано с прочита и на първо място, с анализа. [...]

Анна Томова-Синтова: Връщам се с радост

Ние бяхме поколение, свързано с войната. Бяхме, така да се каже, бойци. При нас дали сме гладни, дали сме сити, не играеше никаква роля. При нас изкуството беше религия, нещо свято, което запълваше целия ни живот. Бяхме пълни с ентусиазъм. В нашата епоха въздухът бе изпълнен още със силна емоция, която ни караше в трудни моменти да се преборваме, да не бягаме от трудностите, да ги подхващаме и да майсторим живота в позитивната му страна. [...]

Райна Кабаиванска: В моя клас е целият свят

Никога не съм се чувствала изгубена в големия свят. Кариерата ми започна веднага от най-големите театри. Това беше някакъв късмет. Но късмет е и да срещнеш хората, които знаят къде има талант и как този талант се гради. Когато аз започнах – това беше през 1959–60 г., ги имаше тези стари учители от старата италианска школа. Явих се много млада в Миланската „Скала” и там ме приеха с много любов, както сега аз приемам тези млади хора с любов. Без обич нищо не става, защото изкуството е емоция. [...]