Светлана Димитрова

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. В момента е заместник-главен редактор на екип „Музика“ на програма „Христо Ботев“.

Музиката разказва истории. Разговор с Йосиф Радионов

Скоро прочетох една мисъл на Оскар Уайлд: „Всяко нещо, което заслужава внимание, не може да се преподаде“. Има нещо вярно в това. По-важно е преподавателят някак да внуши на талантливия ученик увереност в себе си и паралелно със занаятчийските тънкости, които на всяка цена трябва да му покаже, да го насочва преди всичко духовно. Обичам да казвам, че във всяко музикално произведение, което е инструментално, няма текст, но има някаква история. Тази история музикантът трябва да разкаже. [...]

Изкуството на квартета. Разговор с проф. Димо Димов

Трудно ми е да кажа, че аз съм избрал цигулката, защото бях много малък, но една Коледа баща ми донесе хартиен плик и аз видях да се подава едно лъкче. Това беше една много малка цигулка четвъртинка. Така разбрах, че това е коледният ми подарък. Годината беше 1944. Ние живеехме в Стара Загора. Аз станах ученик на концертмайстора на Старозагорската опера Георги Стоянов, много добър цигулар и изключителен човек. Тогава нямаше нито детска школа, нито музикално училище... [...]

Людмил Ангелов на 60

„В нашата сфера съчетаването на различни жанрове, тематичността в един проект започнаха да стават важни. Знаем стойността на музиката на големите гении, но в света има изключително добри музиканти. Всички искат да свирят Бах, Моцарт, Бетовен, Брамс, Шопен... В един момент се оказа, че няма място за всички тях. Това съвпадна с моя интерес към по-необикновени програми, към непознати автори, което ме подтикна да създам „Пиано екстраваганца“ и самият аз да осъществявам такива проекти.“ [...]

Васил Казанджиев: Останах на самотен остров

Да пиша е някакъв инстинкт, нагон. Съжалявам, че изгубих много време, и то в най-хубавите си години, с други неща. Особено дирижирането отнема много време, сили и нерви. От една страна, това е загуба за композитора, но от друга, е полезно, защото непрекъснатият жив контакт с оркестър дава много идеи и композиторът пише все по-майсторски. Но от пет години аз вече само пиша. Една симфония изисква много писане, затова създавам предимно камерна музика за камерни състави. [...]