Култура / Георги Тенев
„Венецианският търговец“ и човечеството. Разговор с Бойка Соколова
Както казва английският критик Теренс Хокс, „Шекспир не означава, ние означаваме чрез Шекспир“. Трагичното в случая е, че проблемът, с който се занимаваме днес, е продукт на една жестока европейска история, която кулминира в Холокоста. Шекспировата Венеция е огледалото, в което се оглежда Лондон на ранния капитализъм, на растящата му търговска позиция между Стария и Новия свят. Това е времето на първите срещи с Другия, с който трябва да се дели икономическото и жизнено пространство. [...]
Смирен ли си?
В историята на „Смирен“ се пресичат търсене на пари и пилеенето им, спасяват се от пропадане хора, рови се в тайни. Назовават се и възможните причини за общото ни пропадане – разрухата, разбира се, с вечно неопределен виновник и причинител (в този смисъл филмът е и политически). Работи се и се живее по счупения часовник на една държава, в която все се строи (и не се достроява) някаква магистрала. Наш, мой и ваш, светът на България присъства и диша във всеки персонаж и ситуация. [...]
Тънката кожа на града
„Чистите графити са понятни и ценени само от малка група хора. Повече от тях сами са автори на графити.“ С тези думи на графити артиста Bilos (роден в Патра, работил в Гърция и Англия, който сега активно твори в България) трябва да започне всичко. Защото навлизаме в света на писането по стените, където обаче няма писани правила. Въпросът какво „точно“ са графитите, остава открит. Ние винаги ще говорим за „графити“, но самото понятие ще бъде донякъде енигматично – то не само е инструмент, за да се посочат неща, но самата дума се нуждае от успоредно и разгърнато обяснение. Графити изкуството като всяко послание се нуждае от неспирно тълкуване. Кое е най-хубавото на тази улична сцена – че винаги има нещо ново. Ако търсиш, намираш. И не непременно там, където всички очакват. „Ако не е ново, не е изкуство“ – с тази сентенция са благословени и графитите, тя им отрежда място на своеобразен авангард в градската култура. И кара да преглътнем всички вредни странични реакции, роенето на уподобители, замърсяването на пейзажа, хаоса, разностилието. [...]
Антиутопия и налудност. Разговор с Елена Алексиева
Има неща, които мога да правя добре в писането си, и такива, които не мога. Последните са ми далеч по-интересни. За да ги постигна, ми е необходима незрялост, лекота и несериозност, другото не ми върши работа. Стигнах до момента в живота си – литературен и всякакъв – в който имам нужда да започна да раз-учавам. Не защото съм научила чак толкова много, не съм. Просто вече нямам достатъчно време да трупам, да научавам чрез трупане. В България живеем в царството на слепите, където и едноокият е цар. [...]