Георги Тенев

Георги Тенев е писател, драматург и режисьор. Роден е през 1969 г. в София. Завършва НГДЕК „Константин-Кирил Философ” и Софийския университет „Св. Климент Охридски“, по-късно следва и във Виенския университет. Бил е драматург на театрална работилница „Сфумато“ (1997–1999) и асистент в НАТФИЗ (1997–2002). Автор е на романите „Партиен дом“, „Кристо и свободната любов“, „Господин М.“, „Български рози“, на сборниците с разкази „Свещена светлина“ и „Жената на писателя“. Носител е на Голямата награда „Prix Europa – най-добра европейска радиодрама“ на Берлинския фестивал (1999 г.) за съвместния авторски проект „Атолът“ заедно с режисьора Явор Гърдев и композитора Асен Аврамов.

„Венецианският търговец“ и човечеството. Разговор с Бойка Соколова

Както казва английският критик Теренс Хокс, „Шекспир не означава, ние означаваме чрез Шекспир“. Трагичното в случая е, че проблемът, с който се занимаваме днес, е продукт на една жестока европейска история, която кулминира в Холокоста. Шекспировата Венеция е огледалото, в което се оглежда Лондон на ранния капитализъм, на растящата му търговска позиция между Стария и Новия свят. Това е времето на първите срещи с Другия, с който трябва да се дели икономическото и жизнено пространство. [...]

Смирен ли си?

В историята на „Смирен“ се пресичат търсене на пари и пилеенето им, спасяват се от пропадане хора, рови се в тайни. Назовават се и възможните причини за общото ни пропадане – разрухата, разбира се, с вечно неопределен виновник и причинител (в този смисъл филмът е и политически). Работи се и се живее по счупения часовник на една държава, в която все се строи (и не се достроява) някаква магистрала. Наш, мой и ваш, светът на България присъства и диша във всеки персонаж и ситуация. [...]

Тънката кожа на града

Тънката кожа на града

„Чистите графити са понятни и ценени само от малка група хора. Повече от тях сами са автори на графити.“ С тези думи на графити артиста Bilos (роден в Патра, работил в Гърция и Англия, който сега активно твори в България) трябва да започне всичко. Защото навлизаме в света на писането по стените, където обаче няма писани правила. Въпросът какво „точно“ са графитите, остава открит. Ние винаги ще говорим за „графити“, но самото понятие ще бъде донякъде енигматично – то не само е инструмент, за да се посочат неща, но самата дума се нуждае от успоредно и разгърнато обяснение. Графити изкуството като всяко послание се нуждае от неспирно тълкуване. Кое е най-хубавото на тази улична сцена – че винаги има нещо ново. Ако търсиш, намираш. И не непременно там, където всички очакват. „Ако не е ново, не е изкуство“ – с тази сентенция са благословени и графитите, тя им отрежда място на своеобразен авангард в градската култура. И кара да преглътнем всички вредни странични реакции, роенето на уподобители, замърсяването на пейзажа, хаоса, разностилието. [...]

Антиутопия и налудност. Разговор с Елена Алексиева

Има неща, които мога да правя добре в писането си, и такива, които не мога. Последните са ми далеч по-интересни. За да ги постигна, ми е необходима незрялост, лекота и несериозност, другото не ми върши работа. Стигнах до момента в живота си – литературен и всякакъв – в който имам нужда да започна да раз-учавам. Не защото съм научила чак толкова много, не съм. Просто вече нямам достатъчно време да трупам, да научавам чрез трупане. В България живеем в царството на слепите, където и едноокият е цар. [...]