Култура / Георги Тенев
Поезията и изтриването на изреченото. Разговор с Цвета Софрониева
Бях омагьосана от квантовата физика и от относителността на времето, от многовселението и многоезичието, от равноправието на контрастите. Това е и неуют на младостта на неспокойния човек, комуто е нужно новото, движението, знанието. Неуют и на поет сред физиците, физик сред поетите. Днес ми е уютно и в България, и другаде. Уютно ми е в различни области на изкуството и на познанието. Малко или много заради промените на контекста в Европа, но най-вече заради собственото ми вътрешно усещане. [...]
Въпроси за българския театър през 2018
Възможно ли е доброжелателно, но смело да се поговори по въпроса: „Къде се намира нашият театър днес? Накъде се е запътил?“. Опитвам се да проверя би ли се получил такъв разговор. Има ли кой да отговори, ако питам: „Има ли в идеята за театър някакъв план, идеология, проект? И ако да, съществуват ли някакви алтернативи?“. Питам се – има ли шанс в мое време да се случи някакво действително събитие, нещо повече от разговор или оценка, повече от размяна на мнения. [...]
Димитър Стоянович: Уморителна графомания шества по сцената
От една страна, в мен има драматична липса на амбиция за себепоказване и слава, от друга страна, вярвам в отговорността на пишещия човек – без значение дали е драматург, писател, поет, публицист. Отговорност пред публиката, на първо място, но и пред личната хигиена. А моето усещане е за всеобща безотговорност, уморителна графомания, която поради липсата на критична среда шества победоносно из сцени и страници. [...]