Текстовете в театъра ме обогатяват. На обложката на флаера към спектакъла „Дон Кихот“ проф. Маргарита Младенова написа: „Не ние събуждаме големите текстове, а те събуждат нас“. Понякога големият, дълбок театрален текст ти връща буквално сетивата. Събужда те за живот. Театърът може да ни върне целостта, която ни липсва. За мен Шекспир влияе силно в тази посока. Скоро гледах игрално-документалния филм на Ал Пачино „Ричард III“ и се впечатлих от подхода му да снима и записва хора по улиците на Ню Йорк как те разбират Шекспир. [...]
Основният въпрос, който си зададох като артист, бе: накъде и към какво се отправям в тази безтегловност? Без времеви рамки, без обичайната преса на предстоящата премиера, без никаква видима цел за осъществяване. И какво е животът ми без обичайните параметри на професията, какво е всекидневието ми без всичко това? И отговорът беше, че е време за други неща, не за планове и навици, дори не за зависимост от работния процес и резултатите. Станах може би много повече зрител, отколкото действащо лице. [...]
