Дора Валие

Дора Увалиева (Валие) е френска изкуствоведка от български произход. Тя е сестра на Петър Увалиев. Родена е в София на 23 юли 1921 г. Завършва Италианското училище в София и през 40-те години заминава да учи история на изкуството в Италия. Защитава дисертация върху византийското изкуство в Университета в Падуа. През 1950 г. се установява в Париж, а три години по-късно започва работа в престижното издание „Кайе д’Ар“, ръководено от Кристиан Зервос, за което провежда разговори с Жорж Брак, Фернан Леже и Пабло Пикасо. Отделя специално внимание на художници като Серж Поляков и Жак Вийон. Тя е признат експерт по Митничаря Русо, на чието творчество посвещава специално изследване (1961 г.). През 1967 г. излиза монографията ѝ „Абстрактното изкуство“, която ѝ носи световна известност. Сред другите ѝ книги са: „Ориентири, живописта във Франция, началото и краят на визуалната система (1870–1970)“, „Изкуство, анти-изкуство, не-изкуство“, „От черното към бялото, цветовете в живописта“. На български език е издадена единствено книгата ѝ „Изкуството: поглед отвътре“ (превод Данила Стоянова, „Агата-А“, 2001). Умира на 12 септември 1997 г. в Париж.

Времето, живописта, паметта

Когато един художник се прибави към вече познатите ни творци, неговите работи се вписват в мрежа от съответствия. И ако е наш съвременник, достатъчно е да се проследят тези съответствия, за да се види собственият му път. Има обаче случаи – Казаков е един от тях – които са изключение. Тогава възниква необходимостта от разширяване на съответствията, за да се стигне до мрежа с по-обширни координати. Гледайки живописта на Казаков, установяваме, че тя не произтича от никаква тенденция, не наподобява никакъв модел... [...]