Рене Жирар

Рене Жирар (1923–2015) е френски мислител, известен със своята „миметична теория“, антрополог на насилието и на религиозното. Практикуващ католик, той е роден в Авиньон в деня на Рождество Христово. През 1946 г. заминава за САЩ. Преподава френска литература в Университетите в Индиана и „Джон Хопкинс“ в Балтимор, а след това и в Станфордския университет, където ръководи департамента по френски език, литература и цивилизация до края на кариерата си. Автор на книгите: „Романтична измама и романна истина“ (1961), „Достоевски: от двойничеството към единството“ (1963), „Насилието и сакралното“ (1972), „Изкупителната жертва“ (1982) и др. На български език е преведена книгата му „Видях сатаната как падна от небето като светкавица“ („Изток-Запад“, 2006).

От насилието до божественото

Резултатът от събирането на две желания върху един несподеляем обект е, че моделът и неговият имитатор вече не могат да споделят същото желание, без да се превърнат в пречка един за друг. Миметичното съперничество е навсякъде, но само неколцина писатели нарушават мълчанието и изобличават фалшификациите, свързани с него. За да не се сблъскаме с нашия миметизъм, ние гримираме предизвикваните от него конфликти като противопоставяния на идеи, мнения и вярвания. [...]

Да завършим Клаузевиц

Християнството демистифицира архаичната религиозност, но тази демистификация, ефективна в абсолютен план, се оказва слаба в близък план, не сме били готови за нея. Ние още не сме напълно християни. Този парадокс може да се формулира и иначе: християнството е единствената религия, предвидила собственото си поражение, и това предвиждане е известно под името апокалипсис. В апокалиптичните текстове Словото Божие звучи с най-голяма сила и толкова по-силно се разнася от опустошението, колкото повече упорстваме. [...]

Страстите Христови по Мел Гибсън

Първият импулс за развитието на западния реализъм идва от Страстите Христови. Евангелията не отхвърлят подобна възможност, която не е съществувала по тяхно време. Ясно е, че вместо да избягват реализма, те го търсят, но не разполагат с необходимите ресурси. Разказите за Страстите Христови съдържат повече конкретни детайли, отколкото всички научни творби от епохата. Те са първата стъпка напред към все повече реализъм, който дефинира същностната динамика на нашата култура в епохите на виталност. [...]

Възкресението

Творчеството на Достоевски е пророческо в истинския смисъл на думата. Не че предсказва бъдещето, а в библейското си значение: писателят неспирно изобличава изпадането на Божия народ в идолопоклонство. Неговото творчество показва изгнанието, разкола и страданието като следствия, произтичащи от сътворяването на кумира. В света, където любовта на Христос и любовта към ближния са едно, истински препъни камък се оказва нашето отношение към другия. Именно другия трябва да обичаме като себе си, за да отхвърлим преклонението пред него като пред идол и да избегнем ненавистта към него в дълбините на „подземието“. [...]