Абдулразак Гурна

Роден през 1948 г. в Занзибар, на брега на Източна Африка, с родители от африкански и арабски произход, Абдулразак Гурна завършва училище по време на колониалния режим в родината си. При настъпилите репресии и кръвопролития след революцията през 1964 г. успява да емигрира в Англия. Там завършва литература, при все че е имал намерението да учи „нещо по-полезно като инженерство“ според собствените му думи. Става най-напред учител – за кратко и в Нигерия – и продължава академичната си кариера като професор по английски в Университета в Кент. През 2006 г. е избран за член на Кралското литературно общество. Публикувал е десетки романи и разкази, включително за деца. Повечето от тях са за съдбата на имигранти в Англия. Най-силно впечатление прави романът му „Рай“ (1994), който е номиниран за наградата Букър. Проф. Гурна пише литературни анализи и участва в редактирането на академични литературни енциклопедии. През 2021 г. Абдулразак Гурна получи Нобеловата награда за литература „за безкомпромисното и състрадателно вникване в последиците от колониализма и съдбата на бежанците в пропастта между културите и континентите“.


Нобелова реч

Писането не е само средство за водене на борба и полемика, колкото и вдъхновяващо и удовлетворяващо да е това. Човек не пише само за едно нещо, нито само по една тема, а тъй като обектът на литературното творчество все пак е човешкият живот, по един или друг начин жестокостта, любовта и слабостите стават тема на това творчество. И вярвам, че с писане може да се покаже какво трябва да бъде осмислено, какво не вижда твърдият поглед на властника и как привидно малки по значение хора могат да получат самоувереност... [...]