Калин Янакиев (род. 1956 г.) е професор по културология във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на множество книги: „Религиозно-философски размишления“ (1994); „Философски опити върху самотата и надеждата“ (1996); „Светът на Средновековието“ (2012); Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“ (2012); „Европа. Паметта. Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (2015); „Политико-исторически полемики. Европа, Русия, България, Съвременността“ (2019) и др.
Култура / Калин Янакиев
Травматичната агресивност на Русия
Нека си дадем сметка за триумфалистката идеология, която е дълбоко загнездена в тази страна от поне сто и петдесет-двеста години. Нека си дадем сметка, че сред този народ за седемдесет години (от 1917 г. до 1989 г.) бе извършено най-мащабното братоубийство, което е извършвано някога в историята, и при все това огромната част от руснаците не го зрат като грях, а като… „велико изпитание“. Тази идеология по правило стилизира Русия като множество от Авеловци, но не и като множество от Каиновци. Стилизира я като народ, който винаги е „в дълбочината си“ здрав и безобразията в него винаги са дело на „други“ – непринадлежащи на този „в дълбочината си“ здрав народ. Руснакът е Авел – Каин е „рожба на западния универсализъм и расизъм“, който „роди и болшевизма и расизма“. Ето защо разкаянието е дълг на „западните“, а към руския „народ мъченик“ трябва да се изпитва задължително и само потресенено удивление. [...]