Майя Праматарова е драматург, театровед, преводач и режисьор. Работила е като драматург в ТР „Сфумато“ и в Народния театър „Иван Вазов“. През последните 10 години живее в Ню Йорк и Москва. Автор е на пиесите: „Не минавай по моста“, поставена в „Театър на Четвърта улица“ – сцена на авторитетния New York Theatre Workshop, също на „Убийте тази жена!“ и „Револверът“, които са представяни в Белгия, България, Русия, Канада и САЩ. Последният ѝ засега драматургичен текст – „Бяло върху бяло“ – се играе в Ню Йорк, в Русенския драматичен театър „Сава Огнянов“, в Москва и София.
Култура / Майя Праматарова
Животът преди мрака
Чеховите „Три сестри“ в прочита на Стилиян Петров са като поток, който се разраства в широка река, и времето тече различно — в някои мигове сякаш се разтяга, докато накрая стремително и безвъзвратно се ускорява. Режисьорът всичко е премислил и е настроил целия екип на една и съща вибрация. Иначе не би било невъзможно, когато тръгваш към „Три сестри“, пиесата, през която се чете целият режисьорски театър на XX в. В представлението е изведена ясно линията на мъжко-женските привличания и оттласквания... [...]
Театър на котурни
Някъде Юлия Огнянова споменава, че човечеството е измислило думата състрадание, която изразява съпреживяване на чуждото страдание, но не е измислило дума за споделена радост. Уви! А тя би била точен и лаконичен израз на човек, докоснал се до Юлия Огнянова – светла личност, повлияла на българския театър с делото си, подкрепено от единомишленици и продължено от ученици. Като учител тя провокира студентите си свободно да изразяват себе си, да откриват своя театър чрез собствения си хумор и виждане на света. Учениците ѝ са различни, често неудобни, като камъчето в обувката. Те рискуват, падат и стават, но винаги са отдадени докрай на сцената и сцената ги обича. Юлия Огнянова е поставяла в почти всички софийски театри, както и в различни градове на България. Важна е географията на нейните спектакли, но още по-важен е театралният ѝ речник. Думи в този речник са: свобода, истина, интуиция, доминанта, трансформация, спонтанност, клоунада, импровизация... Последният ѝ спектакъл, „Тапетите на времето“, е по стихове на Константин Павлов. Той определя посоката на театъра на Юлия след Юлия – да се прекрачва на котурни обикновеното и рутинното в търсене на непознатото. [...]
Страх и смърт в библиотеката
Страст, страх, смърт и съдба са първите думи, които идват наум, когато има басейн на предeн план на сцената. Тези думи линии са преплетени от мойрите в „Антигона“ по Жан Ануи, представлението на Александър Морфов в Плевенския театър. Режисьорът следва своя почерк, заявен още в първите минути на предпремиерния спектакъл. Има разказвач/корифей, водач в митичната реалност, има вклинена пред/история, която разкрива миналото на героите, на Антигона и Исмена, дъщерите на Едип. [...]
Театърът днес?
За войната и мира, за манипулациите в съвременния свят, за повратните мигове и възлови точки, когато реално и иреално са неотличими, за антропологичната сингулярност, разделяща света на мним и реален, за отделността на Човека, който живее в паралелен на Другия свят. Всичко, проведено през хумора на абсурда, определя характера на театъра на Оскарас Коршуновас. Литовският режисьор започва пътя си във Вилнюската музикална академия с постановка на текстове на обериутите, на Даниил Хармс и Александър Введенски... [...]