Никола Танев

Никола Танев (1890–1962) е известен български художник, признат още приживе като майстор на пейзажната живопис, усвоил творчески уроците на импресионизма и постимпресионизма. Между 1908 и 1912 г. учи в Парижката академия за декоративни изкуства. През 1910 г. посещава ателието на Клод Моне в Живерни. Завръща се в България през 1912 г. и организира първата си самостоятелна изложба. Един от създателите на дружество „Родно изкуство”, участвал активно в неговите изложби през 20-те и 30-те години на ХХ в. Важно място в творчеството му заемат пейзажите от Карлово, които започва да рисува през 1927. Създава и редица натюрморти и голи тела. През 40-те години на ХХ в. рисува предимно широко-панорамни пейзажи, а късните му платна представят сюжети от Пернишките мини и булевардите на София. Задържан веднага след девосептемврийския преврат заедно с Константин Щъркелов, Александър Божинов, Александър Добринов и други художници, писатели, журналисти, музиканти, подлаган на унижения и мъчения, но все пак – освободен. Умира на 23 юли 1962 г. в София.

Репортаж от мина Перник

Като мнозина български граждани и аз мислех, че кюмюрът, наречен с право „черното злато“, идва изкопан направо от мините и рудниците по къщите и фабриките, но нямах представа за трудностите, при които той се добива. Днес обаче, когато се връщам от половинмесечен престой при миньорите, всред онзи непосилен труд, онова геройство на човека, който вади под и над земята скъпоценното черно злато, днес аз, вместо да ритна парчето кюмюр, което виждам по пътя си, паднало от някоя кола, с благоговение се навеждам и го вдигам. [...]