Чавдар Попов

Чавдар Попов е изкуствовед. Професор в Националната художествена академия, доктор на изкуствознанието. Работи в областта на изследването на изкуството на ХХ век, на теорията на визуално-пластичните изкуства и на методологичните проблеми на изкуствознанието. Сред книгите му са: „Съвременна живопис в НХГ“ (1980), „Българската живопис 1878–1978“ (1981), „Тоталитарното изкуство. Идеология. Организация. Практика“ (2002), „Постмодернизмът и българското изкуство от 80-те и 90-те години на ХХ век“ (2009). Публикувал над 400 студии, статии и материали в различни периодични издания и каталози в България и в чужбина. Куратор на изложби на съвременно българско изкуство в редица страни (Сърбия, Полша, Русия, Македония, Йемен, Румъния, Германия, Китай, Кипър, Бразилия, Алжир, Обединените арабски емирства, Ангола, Франция, Мароко, Холандия, Англия).


Една полузабравена художничка

Признавам чистосърдечно, че доскоро не знаех нищо за Маргарита Милиджийска (1910–2001) – художничка, която по различни причини дълги години е стояла встрани от талвега на изобразителното изкуство в България. Пропуснал съм самостоятелните ѝ изложби през 1984 г. в тогавашната, отдавна закрита галерия на бул. „Руски“ 6 и през 1999 г. във все още съществуващото изложбено пространство на „Шипка“ 6. За щастие галерия „Лоранъ“ устрои неголяма, но обхватна експозиция на тази авторка, която заслужава нашето внимание. [...]

Галерията на 6-те в СГХГ

Софийската градска художествена галерия отбелязва 120 годишнината от рождението на Дечко Узунов (1899–1986) с изложба, която има косвено отношение към събитието, но пък за сметка на това насочва вниманието на зрителите към една сравнително малко позната страница от художествения живот на София във времето между двете световни войни. Галерията на 6-те се открива на 6 февруари 1927 г. на ул. „Търговска“ № 2 в столицата. [...]

Виденията на Златю Бояджиев

Книгата на Димитър Пампулов за Златю Бояджиев трудно се поддава на определена типологична класификация. Тя е от по-особено естество. Авторът не е изкуствовед, художествен критик или художник, но е достатъчно изкушен от материята, за която пише, бидейки проницателен наблюдател, естетически чувствителен и емоционално „въвлечен” в нея. На всичко отгоре, разбира се, Пампулов е и чудесен писател, стихийно изградил характерните белези на своята неподражаема стилистика. [...]

Точно око

Точно око

„Познавачеството“ (буквален превод на възприетия в специализираните среди англо-френски хибрид connoisseurship) заема специфично място в системата на изкуствоведските методологии. То се разполага на граничната бразда между науката и практическия опит и освен задълбочени (основно на ниво визуален емпиричен анализ) познания в областта на изобразителните изкуства изисква наличие на особен род интуиция, на „точно око“ по подобие на абсолютния слух в музиката. С една дума, предполага едва ли не вродено чувство за автентичност на пластическия почерк, усет за качество и отлична зрителна памет. При все това познавачеството е невъзможно без определена специализация на познанията, които не са свързани непременно с професионалното обучение на изкуствоведа. Познавачът може да не бъде и най-често не е историк на изкуството с висше университетско образование. Като правило той е колекционер, галерист, уредник в музей, експерт, участващ в търгове на произведения и на предмети на изкуството. [...]