Жан-Люк Годар

Жан-Люк Годар (1930–2022) е френско-швейцарски режисьор. Той е едно от най-големите имена в историята на киното и едно от лицата на френската „Нова вълна“. Започва като кинокритик през 50-те години на ХХ в. Сетне се насочва към киното заедно с Франсоа Трюфо, Клод Шаброл, Жак Ривет и Ерик Ромер. Сред най-известните му филми са: „До последен дъх“ (1960), „Малкият войник“ (1960), „Жената си е жена“ (1961), „Да живееш живота си“ (1962), „Презрението“ (1963), „Алфавил“ (1965), „Лудият Пиеро“ (1965), „Китайката“ (1967), „Име: Кармен“ (1983), „Крал Лир“ (1987), „Нова вълна“ (1990), „Нашата музика“ (2004), „Социализъм“ (2010), „Сбогом на езика“ (2014).

 


Защо правя кино

Киното се ограничава все повече и повече, защото неговата аудитория се свива, както тази на театъра и живописта. Докато аудиторията на телевизията нараства и там сюжетите се развиват. Днешното кино изгуби своя порив, даже вярата в себе си. Затова се затвори. Един днешен млад кинорежисьор трябва да знае, че няма да може да разгърне поне 90% от сюжетите, които би искал. Не е само въпрос на цензура. На земята има място за всички възможни романи, но няма място за всички възможни филми. [...]