Ангел Каралийчев

Ангел Каралийчев (1902–1972) е поет и писател, любим автор на поколения деца, израснали с приказките му. Роден е в Стражица. Следва химия в Софийския университет, завършва дипломация в Свободния университет в София (1928). За първи път публикува в сп. „Ученическа мисъл“ (1919). През 1923 г. излиза поемата му „Мауна лоа“, а през 1925 г. – сборникът с разкази за септемврийските събития „Ръж“. От 1925 г. Каралийчев сътрудничи на „буржоазните“ списания „Златорог“ и „Българска мисъл“, на „Детска радост“ и „Светулка“. След 1944 г. пише предимно за деца и юноши. Автор е на повече от 20 книги за възрастни и на 15 книги за деца – оригинални приказки, разкази, преразказани приказки – български и чужди. В повестта „Ането“ (1938) през приключенската фабула говори за детските страхове, а в „Тошко Африкански“ (1940) детството е видяно през пакостите и хумора.


Лято в Острец

Надвечер се разшетахме по ведрите ливади. Слънцето падна зад планината като стара жълтица. Натоварихме с дяда Вълка една кола сено. Някога подавах на баща си тежки житни снопи. Зърното се ронеше и влизаше в пазвата ми. Кога беше то? Звънци. Щурци. Птичи гласове. Биволи слизат от гората. Нощта напълни с мрак урвите под Марагидик. Над плочените черни покриви се яви вечерен дим. Земята диша с влажна гръд. Дъждовната капка намери коренчето и на най-прегорялата тревичка. Небесно милосърдие. [...]