Даниела Чулова-Маркова е завършила изкуствознание в Националната художествена академия. Автор е на книгите „Непознатият Йоан Левиев. Живот и творчество“ (2007), „Стенно-монументалните изкуства през XX век в България, Европа и света“ (2008), „Визуална митология на стенописта в България през втората половина на XX век“ (2009) и др. Хоноруван преподавател към катедра „Стенопис“ в НХА.
Още от средата на 2024 г. имах ясно съставена концепция за тази изложба и тя се основаваше на една особеност в картините на Емил Стойчев – факта, че са изписани и на гърба. Оттук дойде и основната идея в експозиционната концепция – картините да бъдат изложени така, че да са видими от двете страни. Кадриращо осветление трябваше да акцентира върху тях така, че буквално да „плуват“ в приказно пространство. Именно това „плуване“ в пространството донякъде смути Емил Стойчев. [...]
Експозицията в галерия „Академия“ е мащабна по замисъл и реализация. Обликът ѝ е впечатляващ, а екипът, ръководен от д-р Милена Балчева-Божкова, обединява различни специалисти от Националната художествена академия, сплотили усилията си с голям брой институции. Три са основните акцента, които привличат вниманието ми – пространствен дизайн, смислова композиция, равносметка. Не са много изложбите, които се отличават с дълбочина на концепцията и професионално изградена пространствена визия. [...]
Слав Недев започна 2025 г. с изложба в софийската галерия „Българи“. „Нова магика“ включва творби, създадени в периода от 2007 до 2024 г., и е своеобразна ретроспекция. Идеята ѝ е да проследи една от многото посоки в творчеството на Недев, свързана с взаимодействието външно-вътрешно пространство, човек-урбанистична среда, архитектура-природа, социум-индивид. Общото, което присъства във всички творби и е център на изложбата, е архитектурата с нейната „вездесъщност“ в прецизно конструираните визуални реалности. [...]
Текла Алексиева улавя времето и успява да му придаде плътност, като го моделира така, че да бъде запомнящо се. В творчеството ѝ властва особена форма на порядък, който тя сама определя. Ако не ви се вярва – разгледайте изложбата в СГХГ. Името на Текла Алексиева за широката публика се свързва най-вече с изданията на библиотека „Галактика“ и с дизайна на плочите на „Щурците“ „ХХ век“ и „Вкусът на времето“. Но нейният образ на значим творец от втората половина на ХХ и ХXI в. е многоаспектен и до момента непоказан в пълнота. [...]
