Камен Зидаров

Камен Зидаров (псевд. на Тодор Манев) е поет, преводач и драматург. Член на БКП и неин функционер от 1944 г., народен деятел на културата (1970). През 1945 г. е назначен за директор на Военния театър в София, а през 1947 г. поема поста директор на Народния театър. Автор на множество мемоарни книги: „Броеница на времето“ (1981), „Звезди от голямата плеяда. Спомени и размисли“ (1973–1978), „Изкуство и живот, неподвластни на забрава. Спомени“ (1983), „Пламъци от изпепеляваща любов. Спомени“ (1986) и др.


Блажена Аркадия на театралните „новатори“

Цяла дузина млади хора – режисьори – се обявиха за „новатори“, изправиха ни с чудатите си и безсмислени постановки пред свършени факти и ние сякаш сме длъжни да стоим със скръстени ръце, да зяпаме като последни глупци, да ръкопляскаме и на най-безсмислените им експерименти, за да не минем за глупави традиционалисти. Нашите лъженоватори са отдавна в публичен бракоразвод със социалистическия реализъм. Те само флиртуват с реализма и най-скъпата рожба на сърцето им е формализмът, голият естетизъм, личният вкус. [...]