Константин Павлов е едно от най-ярките имена в българската поезия от втората половина на ХХ в. Роден е на 2 април 1933 г. в с. Попово, Пернишко, което днес се намира под язовир „Студена“. Завършва гимназия през 1952 г. Следва право в СУ „Кл. Охридски“. Последователно работи като редактор в Радио София (1957–1959), издателство „Български писател“ (1961–1962; 1964–1965), в. „Литературен фронт“(1963) и в „Мултифилм“ (1965–1966). Издава книгите „Сатири“ (1960) и „Стихове“ (1965), които му навличат гнева на догматичните цербери на режима. От 1966 г. до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. Чак през 1975 г. получава разрешение за работа в ДО „Българска кинематография“. През същата година е приет за член на Съюза на българските филмови дейци, а през 1980 г. е избран за член и на Съюза на българските писатели. През 1983 г. по повод петдесетгодишнината от рождението му е издадена книгата „Стари неща“ със стихове от първите му две книги и сценарии. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във в. „Литературен форум“. Напуска СБП на 3 февруари 1989 г. Никога не е членувал в организации или партии. Отива си от този свят на 28 септември 2008 г.
3 публикации