Култура / Хорхе Луис Борхес

Аржентински есеист, поет, прозаик, публицист, преводач, един от великите класици на XX век. Някои литературни историци го обявяват за баща на постмодерната естетика. Роден на 24 август 1899 г. в Буенос Айрес, учи в Европа. Създава първите си литературни произведения на 6–7 години. От 1937 до 1955 г. е директор на Националната аржентинска библиотека. С времето Борхес оставя поезията и се насочва към „фантазийната“ проза. Неговите сборници с шедьоври на късия разказ „Всеобща история на безчестието“ (1935), „Измислици“ (1944), „Алефът“ (1944), „Докладът на Броуди“ (1970), „Пясъчната книга“ (1975) поразяват с искрящия си лаконизъм. Главни метафори са огледалото и сънят, според него сънят е най-старата художествена дейност на хората и когато сънуваме, ние сме едновременно Творецът, пиесата, зрителят и авторът. Още на 28-годишна възраст започват първите симптоми на наследствена двустранна катаракта, довела като при баща му до пълна слепота. Последните си години прекарва в Евиан и Женева, визитната му картичка съдържала само: „Хорхе Луис Борхес, съвременник“. Умира на 14 юни 1986 г. в Женева.