Светлозар Стоянов е роден в Казанлък. Магистър по българска филология и етнология. Работил е като репортер и редактор в различни провинциални и столични издания. Носител е на национални награди за кратка проза, включително „Южна пролет“ (2010) за дебют, „Светлоструй“ (2010) и „Николай Хайтов“ (2014) за млад автор. Негови са сборниците с разкази „Втора класа“ и „Гравюра от белези“.
Докато се преструвам, че чета, мъжът вади от раницата си пластмасова бутилка, на дъното ѝ се поклащат два-три пръста вино, мътно като доматен сок. Сигурно е домашно, не прилича на оня оцъклен сироп, който смучат пияниците в парка. Мъжът вади от страничния джоб на раницата си метално канче и тръгва към чешмичката с металното момченце отгоре. Опира крак върху ръба на каменното корито и започва да мие канчето вътре... Чешмичката не работи. В коритото се е събрала застояла вода, в която се разпадат стари фасове... [...]
