Деян Енев

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия, нощен санитар, пресовчик, учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации – интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е няколко книги с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987); "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994), "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000), "Господи, помилуй" (2004), "Градче на име Мендосино" (2009), "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011), "Гризли. Нови разкази" (2015) и др. През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България". През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува този сборник и на английски. Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).

Вазов. Коледен разказ

Обичахме да се събираме. Тогава бяхме млади. Леко се суетяхме, докато възцаряхме на масата бутилките, чашите, чиниите с мезетата. След това се оглеждахме вече по-спокойно, побутвахме пепелниците. И се започваше. Веселбата се разгаряше като размахана факла. Но всички някак тайно чакахме коронния номер на К. И неговото време неизменно настъпваше. К. ставаше прав. И започваше: „Баба ми е родена през 1899 г. През 1920 г. вече е студентка в Софийския университет. Една вечер се разхожда с приятелка по „Раковска“... [...]

Орфей

Малките къщички между блоковете една по една ги бутаха. Разчистваха храстите и дърветата. Идваше багерът и започваше да копае. За няколко месеца вдигаха цяла кооперация. С пространствата между големите стари блокове се случваше същото. Някъде тези пространства бяха по-облагородени, другаде гъсталакът между високите дървета беше завзел всичко. И там за няколко дена орязваха зеленото. И идваше багерът. Само тази градинка кой знае как беше оцеляла досега. [...]

Лала Боса

Ричи беше храбро куче. Когато слизаха с асансьора от шестия етаж на високия блок в онзи краен софийски квартал, където тя обитаваше една боксониера, Ричи не се плашеше от страшните звуци, които издаваха въжетата на асансьора, сякаш вдигаха или спускаха котвите на презокеански кораб, Ричи не се плашеше, а храбро изхвърчаше от асансьора на партерния етаж, едва изчакваше да отидат в тревата на междублоковото пространство и тя да откопчее каишката му... [...]