Слава Янакиева

Д-р Слава Янакиева е културолог. Изследванията ѝ са в областта на религиозното кино и медиите, както и средновековния театър и празнична култура. Публикувала е множество статии по тези теми в различни научни издания. Понастоящем чете лекционни курсове в бакалавърската програма на специалност Културология в СУ „Св. Климент Охридски”. Член е на Института по средновековна философия и култура. Съавтор е на две антологии по средновековна визуална култура. Превежда от английски и руски език. Сред публикуваните преводи могат да се споменат книгите на о. Георгий Флоровски Източните отци от IV век и Византийските отци от V– VIII век, а също капиталният труд на Ернст Канторовиц Двете тела на краля (Изследване на средновековното политическо богословие), както и Битието като общение на митр. Иоан Зизиулас.

Театър на крехкостта на живота

Сценичният свят в „Сцени на разсъмване“ се събужда от своята летаргия с будилник – първо един, после друг. Персонажите отначало чуват само собствения си глас – поднесен през медиума на телефоните. После се събуждат от тази солипсистична изолация, за да започне „Собственият ад“. Адът на диалога им със стената. Историите на тримата „герои“ се представят като филми. „Кратък филм за любовта“, „Кратък филм за благодарността“, „Кратък филм за изневярата“. Те сами осветяват празния екран, който отразява терзанията им. [...]

Папайоану – археология на човешкото терзание

Да се говори за спектаклите на Димитрис Папайоану е рисковано начинание. Без опората на словесността интерпретацията на смислите в един спектакъл започва да страда от свободата си. А Папайоану прави точно това – театър без словесна драматургия, визуален спектакъл. Хореографията на телата, сценографията, светлината, звукът са неговите средства и той ги използва с изумителна виртуозност. [...]

Чехов в Австралия. Разговор с Багряна Попова

Чехов се преподава и работи във всяка академия по света, но в Австралия със сигурност. Така че след като играх Маша в „Три сестри“, започнах да мечтая за един по-различен Чехов. Сякаш нещо не ми достигаше. Четях писмата му, виждах колко игриви са те, колко наситени са с любопитство към света. Впечатли ме тази осезаемост във всекидневието. Усещането при Чехов е сякаш имаш вода в ръката – нещо живо и леко, което ти се изплъзва. А като го гледах на сцена, виждах точно обратното… [...]