Владимир Свинтила (псевдоним на Владимир Николов, 1926–1998) е писател, изкуствовед и преводач. Завършва Италианската гимназия в София (1945). Въдворен в лагерите „Богданов дол“ и „Куциян“ (1949–1950). Учи романска филология, завършва право в Софийския университет (1952). През 1957 г. е реабилитиран, но е въдворен за 7 месеца в психиатрия. Редактор във в. „Народна култура“ (1957–1959), изд. „Български художник“ (1960–1964), драматург в Театъра на въоръжените сили (1964–1969), редактор във в. „София нюз“ (1969–1971), зам. гл. редактор на в. „Софийска правда“ (1974–1977). Автор на монографиите: „Васил Бараков“ (1965), „Андрей Николов“ (1969), „Борис Ангелушев“ (1969), „Веселин Стайков“ (1970), „Васил Захариев“ (1972), „История на Самоковската иконописна школа“ (1979), на книгите „Лицето на Горгоната“ (1992), „Захарий Стоянов“ (1996), „Етюди по народопсихология на българина“ (2007), „Кладенецът на мълчанието“ (2009) и др. Преводач на „Сонети“ на Шекспир, „Песни и поеми“ на Робърт Бърнс, Т. С. Елиът („Четири квартета“).
1 публикации