Ласло Краснахоркаи

Ласло Краснахоркаи е роден през 1954 г. в Дюла, Югоизточна Унгария. Дебютният му роман „Сатанинско танго“ от 1985 г. (превод на български Светла Кьосева, изд. „Стигмати“, 2001 г.) бързо печели международно признание. Сред другите му романи са „Меланхолия на съпротивата“ (1989), „Пленникът на Урга“ (1993), „Война и война“ (1999), „От север – планина, от юг – езеро, от изток – път, от запад – река“ (2003), „Разруха и печал в Поднебесната“ (2004), „Последният вълк“ (2009). Освен на романи и разкази той е автор на сценарии за филмите на унгарския режисьор Бела Тар. Ласло Краснахоркаи бе отличен от Нобеловия комитет „за своето завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас утвърждава силата на изкуството“.

Нобелова реч

По повод Нобеловата награда за литература първоначално исках да споделя с вас мислите си за надеждата, но надеждата у мен окончателно се изчерпа, затова сега ще ви говоря за ангелите. Ходя напред-назад, мисля си за ангелите, сега също, дори и да не вярвате на очите си, защото изглежда, че стоя и говоря по микрофона, но не, всъщност аз сега обикалям в кръг, от единия ъгъл до другия, после обратно там, откъдето тръгнах, в кръг, и да, за ангелите, за които мога да ви издам единствено това, че те са нов вид ангели, вече без криле... [...]