Никога не съм мислил за друга професия освен за тази на художник. Обаче не съм мислил от началото за метал и бижута. Когато починаха всички, една моя леля забеляза, че рисувам добре, и се консултирали роднините, че има в София художествена гимназия за приложни изкуства. Техни приятели художници ги посъветвали и те преценили, че е по-добре да ме насочат натам, да взема занаят. Кандидатствах и ме приеха. Специалността ми беше „Художествена обработка на цветни метали и бижутерия“. Бях добър ученик. [...]
Първата стъпка към подобрение дори в най-ужасната ситуация е да настроиш съзнанието си правилно и да живееш ден за ден, като опитваш всеки следващ ден да е малко по-добре и по-добре. Процесът на възстановяване няма да се случи в рамките на едно денонощие. Силна вяра черпя от движението за граждански права в Америка. Защото колкото и зле да са били третирани цветнокожите хора в Америка, а именно като половин човек или животно, те бавно, но постоянно са продължили да движат нещата напред. [...]
Музиката винаги помага. Това беше илюстрирано от различни прояви като малки концерти по балконите или онлайн концерти на големи артисти. Интересни крайности са, защото едната форма се вижда от малко зрители, а при другата е налице желанието да влезеш при всички онлайн. Себе си припознах в тези малки камерни концерти сред близки хора. Предполагам, че онлайн концертите ще преживеят своите метаморфози. Предстои да разберем доколко са важни за човечеството. Нямам никаква представа какво е концерт без публика. [...]
След смъртта на Пина Бауш едно важно течение в съвременния танцов театър напълно изчезна. И мисля, че тенденцията през последните години е на завръщане към неокласическия танц. Виждам много ясен ренесанс на повествованието на неокласическия танц в театъра. Съвременният танц носи нови импулси и много се промени, стана много по-концептуален. Все по-голямо значение добиват заниманията ни с концептуалните аспекти на танца. Мисля, че времената, в които чисто танцовите техники бяха водещи, скоро ще отминат. [...]
