Култура / Екатерина Лимончева
Животът като кино
В първия си изцяло авторски сценарий британецът Сам Мендес поставя в центъра на събитията един кинодворец в стил ар деко, познал и по-добри времена, едновременно блестящ с искрите на филмовата магия и частично изоставен, и една жена на средна възраст, прекрасна и опустошена. С характерната си носталгична естетика, която безпогрешно разпознаваме от „Американски прелести“ (1999) и „Пътят на промените“ (2008), режисьорът Мендес създава великолепна ода за киното като пресечна точка на съдби и възможности. [...]
Добродетелите на непокорството
Определят го като най-впечатляващия stop motion филм на 2022 г. При това за Гийермо дел Торо „Пинокио“ (САЩ, Мексико, Франция) е първо приключение на анимационен терен – в сътрудничество с Марк Густафсон. След години усилия за сглобяване на бюджета мексиканският майстор на „страшния разказ“ най-сетне получи възможност да разгърне своята визия за изпълнения с препятствия житейски път на дървената кукла от историята в 36 глави на Карло Колоди. Дел Торо пренася действието по време на управлението на Мусолини. [...]
Що за човек...
Псалми, глава 22, стих 20: „Избави от меч душата ми, живота ми от силата на кучето“ бележи финала на семейна драма, започнала с: „Що за човек щях да съм, ако не бях помогнал на майка си, ако не я бях спасил...“. И така рамкира една невероятна история, послужила за основа на най-хубавия филм на Джейн Кемпиън (добре де, може би след „Пианото“). Екранизацията по романа на Томас Савидж „Силата на кучето“ (1967) е отличена за вдъхновената режисура и превъплътена на екрана от чудесен екип, начело с Бенедикт Къмбърбач. [...]
Мечтата на Спилбърг пее и танцува
Първата екранизация на хитовия мюзикъл „Уестсайдска история“ (1961) би трябвало да е сред забранените „четива“ в САЩ през XXI в. – във филма няма нито един афроамериканец. Сякаш в Манхатън от началото на 60-те години не са чували за други етноси освен бял и латино... Добрата новина е, че новата екранизация на дебютанта в мюзикъла Стивън Спилбърг коригира горното недоглеждане (по улиците на Ню Йорк от 60-те вече се движат хора от всички цветове), без да се превръща в заложник на модерните расови преоценки. [...]