Култура / Екатерина Лимончева

Екатерина Лимончева

Екатерина Лимончева e завършила кинознание и кинодраматургия в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам.-главен и главен редактор на списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“, изд. „Колибри“. Докторската ѝ дисертация е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
19 публикации

Имало едно време в Кан...

01.07
2020

Организаторите на кинофестивала в Кан, най-големия в Европа, най-важния в света, първоначално отложиха провеждането на 73-тото издание, а по-късно обявиха, че в настоящата извънредна ситуация „изглежда трудно да се мисли, че филмовият фестивал в Кан може да бъде организиран през тази година в първоначалния си вид“. Световният форум се подготвя за пръв път през 1939 г., но е отменен заради нахлуването на войските на Третия райх в Полша. Така фестивалът се случва за пръв път през 1946 г. [...]

Прочети повече...

Пародията на братята Коен

26.05
2020

Творчеството на Джоуел и Итън Коен се опира на специфична форма на дистанцираност и отчуждение, залага на преувеличението, естетиката на изненадата и иронията като тип светоотношение, което надхвърля конкретните рамки на пародийната творба. За филмите им е характерен контрастът между конвенционалния характер на темите и оригиналността, с която ги разглеждат. Основният им формалистичен подход се състои в ревизирането на даден жанр и насищането му с актуализирано съдържание. [...]

Прочети повече...

Клоуни и злодеи

22.04
2020

В началото на „Паразит“ може да усетите déjà-vu, ако сте гледали „Джебчии“, разбира се. Паралелите между двата филма се простират от съпоставянето на социалната ситуация в Южна Корея и Япония до разказваческото майсторство на Пон Чун-хо и Хирокадзу Корееда. И това че „Паразит“ спечели не просто Оскар за чуждоезичен филм, но отнесе също основните статуетки, докато „Джебчии“ трябваше да се задоволи само с номинациите в чуждоезиковата категория, в никакъв случай не означава, че единият превъзхожда другия. [...]

Прочети повече...

Помъдряването на заека

19.03
2020

Да направиш сатира за Хитлер, изисква дързост и въображение. И когато тя неусетно прераства в драма за порастването, можем да си позволим пристъп на съжаление. Не че „Джоджо Заека“ не е въздействащ филм, просто не удържа първоначалното си обещание – историята започва като игра, иронията бавно ескалира в съперничество с приказната (т.е. детска) гледна точка към реалността, после реалността побеждава и вече сме в друг филм. [...]

Прочети повече...