Реймон Арон

Реймон Арон (1905–1983) е известен френски политически философ, социолог и публицист. Съученик на Жан-Пол Сартр, с когото го свързва дългогодишно приятелство. По време на Втората световна война е в Лондон, където е говорител на „Франс Либр“ и застава на страната на генерал Дьо Гол. След войната преподава социология и философия в Сорбоната, чете лекции в Колеж дьо Франс. От 1947 г. е един от най-влиятелните колумнисти на френската преса – първо на консервативния в. „Фигаро“, а по-късно на сп. „Л’Експрес“. На български език са преведени книгите му: „Демокрация и тоталитаризъм“, „18 лекции за индустриалното общество“, „История и диалектика на насилието“, „История и политика“, „Социология и политика“. Предложеното тук есе е от 1976 г. Писано е за сборник в чест на неговия приятел, австрийския писател и мислител Манес Шпербер, и е публикувано в оригинал едва през 1994 г. в брой 64 на сп. Commentaire.

Солженицин и Сартр

Кой от двамата не е познавал другия? Дали Сартр, който живее в Париж и въпреки възрастта си продължава да води живот на вечен студент, от кафене в кафене, като пътува по целия свят свободен и почитан? Или Солженицин, преследван от службите за сигурност, след години, прекарани по лагери и заточение? Първият е имал досег до цялата информация, която пресата и радиото са предоставяли на западняците. Вторият с мъка е успявал да чуе емисиите на Би Би Си или „Гласът на Америка“. [...]