Цочо Бояджиев

Проф. Цочо Бояджиев е един от водещите български учени хуманитаристи, основоположник на философската медиевистика у нас. Преподава история на античната и средновековната философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на книгите: „Неписаното учение на Платон“ (1984), „Студии върху средновековния хуманизъм“ (1988), „Античната философия като феномен на културата“ (1990), „Августин и Декарт“ (1992), „Философия на европейското средновековие“ (1994), „Кръговрат на духа“ (1998), „Нощта през Средновековието“ (2000). Преводач е на съчинения на Платон, Аристотел, Тома от Аквино, Майстер Екхарт, Братя Грим, на съвременна португалска поезия и др. Изявен фотограф, автор на изследването „Философия на фотографията“ (2014). През 2015 г. проф. Цочо Бояджиев получи Голямата специална награда за цялостно творчество на Портал Култура. 


За един новоизлязъл роман – лично

Попаднах на творчеството на Чавдар Ценов в някакъв смисъл случайно, след „подсказването“ на един литератор, чиито литературен вкус, ерудиция и компетентност винаги съм ценял много високо. Светлозар Игов ми посочи един сборник с новели на непознат дотогава за мен писател, аз реших „да хвърля един поглед“ и … „изгълтах“ наведнъж цялата книга. Нямах съмнение – открил бях „свой“ автор. Сетне се запознах с него самия и изчетох всичко публикувано. [...]

Зимата през Средновековието

Зимата през Средновековието

Четирисезонната схема е засвидетелствана за Средновековието най-малко от VІІ век. За характеризирането на зимата решаващо се оказва определянето на първия ден от годината, в отнесеността си към който придобиват характеристиките си отделните времеви сегменти. Сред многобройните варианти най-популярен изглежда да е този, според който Бог е сътворил света през пролетта, тоест тогава, когато елементите са в съвършено равновесие и условията, включително климатичните, са оптимални. Полагането на първия ден в самото сърце на зимата поражда знаменитото напомняне на Бернар от Клерво, че Христос е роден неслучайно през зимна нощ, а значи, че зимата, също както нощта, е „бременна“ с всички събития, които предстои да се случат, че тя е неизчерпаемият резервоар на смисли, които си струва да бъдат разчетени. [...]