Цочо Бояджиев

Проф. Цочо Бояджиев е един от водещите български учени хуманитаристи, основоположник на философската медиевистика у нас. Преподава история на античната и средновековната философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на книгите: „Неписаното учение на Платон“ (1984), „Студии върху средновековния хуманизъм“ (1988), „Античната философия като феномен на културата“ (1990), „Августин и Декарт“ (1992), „Философия на европейското средновековие“ (1994), „Кръговрат на духа“ (1998), „Нощта през Средновековието“ (2000). Преводач е на съчинения на Платон, Аристотел, Тома от Аквино, Майстер Екхарт, Братя Грим, на съвременна португалска поезия и др. Изявен фотограф, автор на изследването „Философия на фотографията“ (2014). През 2015 г. проф. Цочо Бояджиев получи Голямата специална награда за цялостно творчество на Портал Култура. 


Мъжът, който знаеше края на всяка история

Осъзна това още като малко момче. Тогава в киносалоните се ядяха семки, най-вече слънчогледови. Люспите се изплюваха направо на пода, така че зрителите на по-късните прожекции стъпваха върху хрущящ под обувките им килим. Сам или придружен от приятел, той се навърташе около контрольорките, очаквайки моментно отклоняване на вниманието им, за да се промъкне в салона. Обикновено успяваше, защото беше придобил до съвършенство изкуството да остава незабелязан или пък лелките се правеха, че не забелязват... [...]

За един новоизлязъл роман – лично

Попаднах на творчеството на Чавдар Ценов в някакъв смисъл случайно, след „подсказването“ на един литератор, чиито литературен вкус, ерудиция и компетентност винаги съм ценял много високо. Светлозар Игов ми посочи един сборник с новели на непознат дотогава за мен писател, аз реших „да хвърля един поглед“ и … „изгълтах“ наведнъж цялата книга. Нямах съмнение – открил бях „свой“ автор. Сетне се запознах с него самия и изчетох всичко публикувано. [...]

Зимата през Средновековието

Зимата през Средновековието

Четирисезонната схема е засвидетелствана за Средновековието най-малко от VІІ век. За характеризирането на зимата решаващо се оказва определянето на първия ден от годината, в отнесеността си към който придобиват характеристиките си отделните времеви сегменти. Сред многобройните варианти най-популярен изглежда да е този, според който Бог е сътворил света през пролетта, тоест тогава, когато елементите са в съвършено равновесие и условията, включително климатичните, са оптимални. Полагането на първия ден в самото сърце на зимата поражда знаменитото напомняне на Бернар от Клерво, че Христос е роден неслучайно през зимна нощ, а значи, че зимата, също както нощта, е „бременна“ с всички събития, които предстои да се случат, че тя е неизчерпаемият резервоар на смисли, които си струва да бъдат разчетени. [...]