Култура / Автори

Абдулразак Гурна

Роден през 1948 г. в Занзибар, на брега на Източна Африка, с родители от африкански и арабски произход, Абдулразак Гурна завършва училище по време на колониалния режим в родината си. При настъпилите репресии и кръвопролития след революцията през 1964 г. успява да емигрира в Англия. Там завършва литература, при все че е имал намерението да учи „нещо по-полезно като инженерство“ според собствените му думи. Става най-напред учител – за кратко и в Нигерия – и продължава академичната си кариера като професор по английски в Университета в Кент. През 2006 г. е избран за член на Кралското литературно общество. Публикувал е десетки романи и разкази, включително за деца. Повечето от тях са за съдбата на имигранти в Англия. Най-силно впечатление прави романът му „Рай“ (1994), който е номиниран за наградата Букър. Проф. Гурна пише литературни анализи и участва в редактирането на академични литературни енциклопедии. През 2021 г. Абдулразак Гурна получи Нобеловата награда за литература „за безкомпромисното и състрадателно вникване в последиците от колониализма и съдбата на бежанците в пропастта между културите и континентите“.

Августа Манолева

Августа Манолева е дългогодишен журналист, специалист в Института за български език при БАН.

Аглика Олтеан

Аглика Олтеан е театрална критичка и историчка. Работила е като драматург в Народния театър „Иван Вазов“ и във варненския театър „Стоян Бъчваров“, научен сътрудник в Института по изкуствознание към БАН. Авторка е на книгите „Мелодрамата през погледа на теорията“ (2000) и „Българската драматургия през 90-те години на ХХ век“ (2004), съставителка на антологията „Нова българска драматургия на XXI век“ (2006). Учила е в НАТФИЗ, ЕНЕSS – Париж, Университета на Барселона, PUC–Рио де Жанейро. През 2006 г. получава постдокторска стипендия от New Europe College – Букурещ, където се запознава с най-новите течения в румънския театър. От 2008 г. живее и работи в Клуж-Напока, Румъния.

Адам Михник

Адам Михник (род. 1946 г.) е полски дисидент, политически затворник и журналист. Един от лидерите на движението „Солидарност“, участвал в демократизацията на страната през 80-те години. Дълги години е главен редактор на Gazeta Wyborcza, най-важното независимо издание, възникнало в Полша при разпадането на социалистическата система. Михник многократно се е наричал „антисъветски русофил“, а през 2011 г. дори издава книга с това заглавие. Споделя, че за него „руската литература е езикът на свободата и достойнството“. През 2015 г. Адам Михник и Алексей Навални публикуват книгата „Диалози“, базирана на разговори между журналиста и политика. В предговора към „Диалози“ Навални пише: „Пътят, през който трябва да минем, вече е изминат от много страни от бившия Източен блок и те постигнаха успех. Сега повече от всякога съм убеден, че и ние ще го постигнем. Ако се научим да бъдем „свободни хора в несвободна страна“, както се научи Адам Михник и после научи другите“.

Адолф Шапиро

Адолф Шапиро (род. 1939 г.) е латвийски режисьор, драматург и театрален педагог, приятел на Юлия Огнянова. Сред най-значимите му спектакли са „Иванов“ и „Горски дух“ на Чехов, „Пер Гюнт“ на Ибсен, „Принц Фридрих фон Хомбург“ на Х. Клайст, „Страх и мизерия в Третия райх“ на Б. Брехт, „Демокрация“ на Бродски и др. 

Адриан Кандиар

Адриан Кандиар (род. 1982 г.) е предстоятел на доминиканския манастир в Кайро.

Алайда Асман

Алайда Асман произхожда от семейство на теолози; следва англицистика и египтология; от 1968 до 1975 г. придружава съпруга си Ян Асман на археологически разкопки в Горен Египет. През 1993 г. поема катедрата по англицистика и общо литературознание в Университета Констанц, пенсионира се през 2014 г. Гост-професор в Принстън, Йейл, Виена и Чикаго. Сред книгите ѝ са: „Легитимността на фикцията“, „Историческа забрава – историческа обсебеност“, „Време и традиция“, „Пространства на спомена: форми и превращения на културната памет“, „Дългата сянка на миналото“ и др. Носителка на Наградата за мир за 2018 г.

Алайда Асман, Ян Асман