Витолд Гомбрович

Витолд Гомбрович

Витолд Гомбрович (1904–1969) е полски писател, драматург и есеист. Става световноизвестен с романа си „Фердидурке“, който поставя началото на полската литературна гротеска. Потомък е на шляхтичи, водещи корените си от XVI в. Завършва право във Варшавския университет, а после следва икономика и философия в Париж. През 1939 г заминава за Аржентина и по време на Втората световна война работи като банков чиновник в Буенос Айрес. След 1945 г. решава да не се завръща в комунистическа Полша. От 1953 г. пише кратки есета, които издава в емигрантското сп. „Култура“, ръководено от Йежи Гедройч. По-късно тези текстове стават част от прочутия му „Дневник“. В началото на 60-те години се установява в Париж, а преводът на негови романи и пиеси го прави световноизвестен. На български език са преведени книгите му: „Фердидурке“ (1988), „Пиеси“ (1997), „Космос“ (2018).

Виторио Страда

Виторио Страда

Виторио Страда (1929–2018) е известен италиански славист, професор по съвременна руска литература и преводач от руски език. Завършва философия в Милано. Увлечен от левите идеи от средата на 50-те години започва да учи руски език, но след 1968 г. напуска ИКП. Специализира руска литература в МГУ в края на 50-те и в средата на 60-те години. Помага на Борис Пастернак да издаде „Доктор Живаго“ в Италия. Превежда на италиански творби на Михаил Булгаков, Бахтин, Солженицин, Олеша, Аксьонов и др. Сред по-известните му книги са: „Безсънието на разума. Митове и фигури от Достоевски до Пастернак“ (1986), „Символ и история. Аспекти на руския ХХ в.“ (1990), „Другата революция“ (1994). Предложеното тук есе е публикувано от издателство „Ейнауди“ в сборника „Културата на романа“ (2008).

Владимир Градев

Владимир Градев

Проф. Владимир Градев преподава теория на религията в специалност „Културология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и „Философия на религията“ в Нов български университет. Основните му изследователски интереси са в областта на философия на религията, съвременната философия, културологията и политическите науки. От 2001 до 2006 г. е посланик на България при Светия престол и Малтийския орден. Автор е на книгите „Силите на субекта. Опит върху философията на Мишел Фуко“ (1999), „Прекъсването на пътя“ (2000), „Политика и спасение” (2005), „Между абсолютното тайнство и нищото“ (2007), „Това не е религия“ (2013), „Излизания“ (2015), „Разпознавания. По пътищата на душата“ (2017), „Приближавания“ (2019).

Владимир Левчев

Владимир Левчев

Владимир Левчев е роден през 1957 г. Завършва английска гимназия и изкуствознание. Редактор е в издателство „Народна култура“, а преди 1989 г. създава самиздатското списание „Глас“. Член е на изпълнителния комитет на „Екогласност“, координатор на „Свободното поетично общество“ и зам. главен редактор на „Литературен вестник“. През 1994 г. заминава с Фулбрайтова стипендия за САЩ и между 1996 и 2007 г. преподава в Университета в Балтимор. От есента на 2007 г. е преподавател в Американския университет в Благоевград. Автор на множество стихосбирки, сред които: „Аритмии“, „Кой сънува моя живот“, „София под луната“, „Раззеленяване на сухото дърво“, „Черна книга на застрашените видове“, „Любов на площада“, „Точно време“, на романите „Крали Марко: балканският принц“ и „Човекът и сянката“, както и на „Сънувани разкази“. Преводач на Алън Гинзбърг и Т. С. Елиът. Най-новите му книги са: „Поезия и музика: „Четири квартета“ на Т. С. Елиът“ (2020 г.) и романът „Астероид. Триптих за края на света“ (2021).

Владимир Сорокин

Владимир Сорокин

Владимир Сорокин е руски писател, драматург и сценарист, художник. Роден е през 1955 г. в малкото градче Биково край Москва. През 1977 г. завършва Московския институт за нефт и газ „Губкин“ със специалност инженер-химик. Занимавал се е с графично оформление на книги, живопис, концептуално изкуство. Като литератор се оформя в началото на 80-те в средата на художници и писатели от московския ъндърграунд. Първата му публикация е в емигрантското парижко издателство „Синтаксис“ – романът „Опашка“ („Ред“) излиза първо на руски, а след това е преведен на почти всички европейски езици. Книгите му предизвикват бурни дискусии в средствата за масова информация, спорове, а понякога дори съдебни производства.

Владислав Иноземцев

Владислав Иноземцев

Владислав Иноземцев (род. 1968 г.) е известен руски икономист, социолог и политик. Основател и директор на Центъра за изследване на постиндустриалното общество в Москва. Автор е на множество книги, издадени в Русия, Франция, Великобритания, САЩ, Китай, както и на научни и публицистични текстове.

Владия Михайлова

Владия Михайлова

Владия Михайлова е куратор и културолог. От 2007 г. тя е част от екипа на Софийска градска художествена галерия като куратор в галерия „Васка Емануилова”, където работи с програмите за съвременно изкуство и с музейния архив на галерията. Интересува се от културна история, съвременно изкуство, социалния, политически и образователен аспект на институциите за изкуство. Михайлова е куратор на проекти с широк обществен отзук,  като сред последните от тях са изданието на София куиър форум с надслов „Сладък съюз“ (2015), юбилейната изложба и програма на фондация „Отворени изкуства“ – „Тук навсякъде“ като част от фестивала НОЩ/Пловдив (2017), мащабната изложба, представяща поколения млади български автори „Разместване на пластовете. Младо изкуство в музея“ в СГХГ (2017). Тя е участик в оснoвната работна група (сфера „Визуални изкуства“), изработила Стретагията на свободната творческа сцена в София – „Споделена визия“ (2016– 2018).

Войн де Войн

Войн де Войн

Войн де Войн е роден през 1978 г. Живее и работи в София. Има магистърска степен от Института за напреднали изследвания и пърформативни изкуства DasArts, Амстердам, и диплома от Gerrit Rietveld Academy, Amsterdam, Goldsmiths College – история на изкуството и театъра, Лондон, Ecole International de Cinema et Realisation (EICAR), Париж. Съосновател е на Института за пърформанс и теория заедно със Снежанка Михайлова. От юли 2016 г. ръководи независимо арт пространство в София, наречено ÆTHER.