Димитър Бежански

Димитър Бежански

Димитър Бежански е роден на запад – в пернишкото село Дивля, което е близо до границата със Сърбия. Основното си образование също придобива на запад – в Перник, а висшето в Софийския университет, понеже по онова време в Перник университет просто няма. След като завършва българска филология, работи в безброй вестници и списания, в които пише безброй глупости, поради което съвсем резонно попада сред основателите на вестник „Тримата глупаци“ и е удостоен от самия Доньо Донев със званието „Пълен глупак“. В Българското национално радио работи (на щат) единайсет години. Автор е на няколко хумористични книги и на две талиги радио- и телевизионни сценарии. Носител е на наградите Сребърен МладЕж, Златен верблюд и Златен Мирон. Не е носител на наградата Гонкур и на Нобелова награда.

Димитър Кенаров

Димитър Кенаров

Димитър Кенаров (род. 1981 г.) е писател, поет и журналист на свободна практика. Завършва Американския колеж в София и следва в Университета „Бъркли“, Калифорния. Дипломната му работа върху поезията на У. Х. Одън и Йосиф Бродски е удостоена с три академични награди. Работил е за издания като Esquire, Nation, Foreign Policy, New York Times и др. Негови пътеписи са селектирани три пъти за годишната антология „Най-добрите американски пътеписи“. Автор на българските стихосбирки „Пътуване към кухнята“ (2001 г.) и „Апокрифни животни“ (2010 г.). В момента работи над първата англоезична биография на Георги Марков, която предстои да излезе в американското издателство „Гроув/Атлантик“.

Димитър Радев

Димитър Радев

Димитър Радев е режисьор, сценарист и актьор на свободна практика. Роден е на 3 май 1976 г. във Варна. Работил е като режисьор в БНТ, в младежките предавания „13+” и „ХАХ”. Завършил е актьорско майсторство в класа на проф. Димитрина Гюрова в НАТФИЗ, икономика във Варна, кинорежисура (магистър) в НБУ, както и курсове по режисура и сценарно писане в New York Film Academy. Автор на късометражните филми House 8 (2005/6); The Rainbow (селектиран на фестивала в Балчик (2008), на short film market Clermont – Ferrand (2007), RIFF short film market (2007); „Песен на песните” (награда за най-добър студентски филм на НБУ (2009) в категорията игрални филми, селектиран за наградата Jameson 2010, London World Film Festival 2010); „Котка” (2013), както и на документален филм за наркокомуна „Билани” (2012). През 2019 г. излезе първият му пълнометражен филм „Раят на Данте“ и дебютният му сборник с разкази „Косите на Авесалом“.

Димитър Стоянович

Димитър Стоянович

Димитър Стоянович е кино и телевизионен сценарист. Завършва немска гимназия в София и история в СУ „Св. Климент Охридски“. Главен редактор на списание L`Europeo. Бил е сценарист и водещ на „Пътеводител на историческия стопаджия“ (2000–2002) по БНТ. Главен сценарист на поредиците на БНТ „Великите българи“, „Голямото четене“, „Българските събития на ХХ век“. Сценарист на множество документални филми, на игралните филми „Преследвачът“ и „Границата“ (награда на СБФД за най-добър сценарий за 2015 г.). През декември 2018 г. предстои премиерата на най-новия игрален филм по негов сценарий – „Снимка с Юки“, копродукция с Япония, реж. Лъчезар Аврамов.

Доминик Волтон

Доминик Волтон

Доминик Волтон (род. 1947 г.) е френски социолог. Той изследва сферата на комуникацията с особен акцент върху мястото на човека и демокрацията в нея, а не толкова на техниката и икономиката: „Да мислим комуникацията“ (1997), „Интернет и след това?“ (1999). Заедно с Жан-Луи Мисика е автор на книгите с интервюта: „Ангажираният наблюдател“ (разговори с Реймон Арон, 1981) и „Избор на Бог“ (разговори с кардинал Жан-Мари Люстиже, 1987). Книгата „Политика и общество“ (разговори с папа Франциск) излезе във Франция през септември 2017 г. Публикуваният текст е глава от книгата.

Дорси Ругамба

Дорси Ругамба

Дорси Ругамба (род. 1969 г.) е руандийски драматург и режисьор, основател през 2012 г. на Rwanda Arts Initiative (RAI). Мисиято му е да публикува африкански автори. През 2020 г. Ругамба се готвеше да постави на сцената на Националния театър на Валония в Брюксел новата си пиеса „Върховни останки“ (за плячкосването на африканското културно наследство), когато се разрази пандемията.

Е. Т. А. Хофман

Е. Т. А. Хофман

Ернст Теодор Амадеус Хофман (1776–1822) е немски писател, композитор, диригент, живописец, график и карикатурист, една от най-необичайните фигури на немския романтизъм. Роден е в Кьонигсберг в семейството на адвокат. Биографията му е бедна откъм събития, но творчеството му е наистина мащабно. Приживе критиците се отнасят към творбите му с лека насмешка, споделяна даже от Гьоте и Шилер. Едва след смъртта си той става легенда, а разказите от неговия сборник „Серапионовите братя“ имат огромен отзвук. Прозата му оказва огромно въздействие върху Гогол и Достоевски, Теофил Готие и Бодлер, Оскар Уайлд и Херман Хесе. По негова творба Чайковски пише балета си „Лешникотрошачката“, а Вагнер операта си „Летящият холандец“. Влиянието му върху романа „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков е очевидно, а в България негови последователи са Светослав Минков, Николай Райнов и Владимир Полянов.