Бойко Ламбовски е роден през 1960 г. Поет, есеист и преводач от руски и френски. Автор на стихосбирките „Вестоносец“, „Ален декаданс“, „Едварда“, „Критика на поезията“, „Пет цикъла с пояснения“, „Аутисо“ и др. На 1 ноември 2020 г. той получи Специалната награда на Портал Култура. Водещ е на предаването „Гласът на времето“ по програма „Христо Ботев“ на БНР.
Писателят Бора Чосич (род. 1932 г.) е роден в Загреб, израства в Белград. За романа си „Ролята на моя род в световната революция“ през 1969 г. получава НИН-овата награда. През 1992 г. напуска Сърбия в знак на протест срещу режима на Милошевич. Живее в хърватския град Ровин и в Белин. В превод на български е излизала книгата му „Пътят към Аляска“ („Парадокс“).
Гройс (род. 1947) е руски философ и теоретик на културата. От средата на 70-те години на миналия век публикува активно в съветския самиздат статии в областта на философията и теорията на изкуството. Участва в множество неформални семинари, посветени на неофициалното изкуство в СССР. През 1981 г. емигрира в Германия. Един от основателите на емигрантското религиозно-философско списание „Беседа“. Понастоящем е професор по философия, теория на изкуството и теория на медиите в Държавното висше училище в Карлсруе и гост-професор в Нюйоркския университет. Автор на книгите: „Сталин. Тоталното произведение на изкуството“ (1988), „Изкуството на утопията“ (2003), „Иля Кабаков. Човекът, излетял в космоса от собствената си квартира“ (2006), „Въведение в антифилософията“ (2009) и др. Предложеният тук текст е фрагмент от есето „За новото“, публикувано в сборника „Поетика на политиката“ (2012)
Борис Костадинов е куратор, работещ в международен контекст между Виена, Берлин и София. Създал е проекти за: Projektraum LS43 и Scope в Берлин; Forum Stadtpark, Грац; Notgalerie, viennacontemporary, Krinzinger Gallery, IG Bildende Kunst Gallery, bäckerstrasse4 Gallery, Ernst Hilger Gallery, Haus Wittgenstein, Kunstverein LLLLLL във Виена; Radiator Gallery и Leo Kuelbs Collection, Ню Йорк; Националната галерия, София; Центъра за съвременно икуство, Пловдив; СГХГ; Trafo, Будапеща; KGLU, Словени Градец; LOOP Fair, Барселона и др. Той е директор на FLUCA – Австрийски културен павилион в Пловдив и София, и е бил директор на Международния фестивал Видеоархеология в София. Автор е на много текстове в каталози и специализирани публикации.
Борислав Скочев е публицист и основател на първата онлайн платформа у нас, посветена на преосмислянето на тоталитарния комунистически режим – „Декомунизация” (2002). Автор е на книгата „Концлагерът „Белене“ 1949-1987“ („Сиела”, 2017), която анализира концлагерната система от времето на комунизма и очертава по нов начин полетата на съпротива и несъпротива срещу режима. За написването на това изследване той проучва стотици документи и свидетелства на потърпевши. Книгата му за „Белене“ получава първа награда на Портал Култура за 2018 г. в категорията Хуманитаристика.
Боряна Димитрова е социолог с дългогодишна практика в социалните и политически проучвания. Родена е през 1961 г. в София. Завършила е френската езикова гимназия „Антоан дьо Ламартин“ и социология в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор по социология, специализирала е политически и електорални изследвания в CNRS, Франция, и нови методи в социалните науки в Йейл, САЩ. Управляващ партньор на социологическата агенция „Алфа Рисърч“.
Боряна Кацарска (род. 1967 г.) завършва Националната гимназия за древни езици и култури (1986) и философия (успоредно с класическа филология и английски език) в Софийския университет (1991). Специализира в Оксфорд (1993–1994). Защитава докторска дисертация върху творчеството на Василий Кандински (2000). Преподавател в Нов български университет в програмата „Artes liberales“ (2004–2013). Редактор на учебници по философия (2017–2019). Стихотворения публикува от края на 1980-те години, авторка е на стихосбирките „Друго име“ (1991) и „Милост към езика“ (2016). Преводаческите ѝ занимания са насочени към поезията и философията и спомагат съществено за отварянето на българската публика към ключови европейски и американски автори – Боеций, И. Кант, Ю. Хабермас, Ж. Дерида, Дж. Шумпетер, Ч. Пърс, П. Рикьор, Р. Нозик. Превежда и някои от най-известните съвременни нидерландскоезични поети: Рутхер Копланд, Херман де Конинк и Мириам Ван хее.
Проф. Боян Знеполски (род. 1968 г.) е ръководител на катедра „Социология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Преводач на книги на Морис Мерло-Понти и Милан Кундера. Автор на монографиите: „Херменевтични парадигми“ (2004), „Пределите на субекта“ (2007), „Епоха на разломи. Криза на идентичностите и социална критика“ (2020).
