Боряна Димитрова е социолог с дългогодишна практика в социалните и политически проучвания. Родена е през 1961 г. в София. Завършила е френската езикова гимназия „Антоан дьо Ламартин“ и социология в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор по социология, специализирала е политически и електорални изследвания в CNRS, Франция, и нови методи в социалните науки в Йейл, САЩ. Управляващ партньор на социологическата агенция „Алфа Рисърч“.
Боряна Кацарска (род. 1967 г.) завършва Националната гимназия за древни езици и култури (1986) и философия (успоредно с класическа филология и английски език) в Софийския университет (1991). Специализира в Оксфорд (1993–1994). Защитава докторска дисертация върху творчеството на Василий Кандински (2000). Преподавател в Нов български университет в програмата „Artes liberales“ (2004–2013). Редактор на учебници по философия (2017–2019). Стихотворения публикува от края на 1980-те години, авторка е на стихосбирките „Друго име“ (1991) и „Милост към езика“ (2016). Преводаческите ѝ занимания са насочени към поезията и философията и спомагат съществено за отварянето на българската публика към ключови европейски и американски автори – Боеций, И. Кант, Ю. Хабермас, Ж. Дерида, Дж. Шумпетер, Ч. Пърс, П. Рикьор, Р. Нозик. Превежда и някои от най-известните съвременни нидерландскоезични поети: Рутхер Копланд, Херман де Конинк и Мириам Ван хее.
Проф. Боян Знеполски (род. 1968 г.) е ръководител на катедра „Социология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Преводач на книги на Морис Мерло-Понти и Милан Кундера. Автор на монографиите: „Херменевтични парадигми“ (2004), „Пределите на субекта“ (2007), „Епоха на разломи. Криза на идентичностите и социална критика“ (2020).
Боян Пенев (1882–1927) е литературовед и литературен историк. Завършва славянска филология в Софийския университет (1907), където изучава чешки и полски език. От 1909 г. е хоноруван доцент в Софийския университет, редовен професор от 1925 г. Ръководи Катедрата по българска и славянски литератури (1925–1927). Изследва историята на българската литература преди и след Освобождението, творчеството на Христо Ботев, Любен Каравелов, Алеко Константинов, Иван Вазов, литературите на славянските народи, руската литература, славянския романтизъм, полския романтизъм, творчеството на Пушкин и Мицкевич. Автор на мащабното изследване „История на новата българска литература“, излязло посмъртно (1930–1936).
Бруно Латур (род. 1947 г.) е френски социолог на науката, дългогодишен професор в престижното френско „Минно училище“. Възгледите му за научните и културни парадигми на съвременния свят значително се отличават от англосаксонската традиция, базирайки се на френската епистемологична школа, водеща началото си от Гастон Башлар и Мишел Сер. През 2007 г. влиза в класациите на десетте най-цитирани световни изследователи в сферата на хуманитаристиката. На български език са преведени книгите му: „Ние никога не сме били модерни“(„Критика и хуманизъм“, 1994 г.) и „Реасамблиране на социалното“ („Изток-Запад“, 2009 г.).
Буалем Сансал (род. 1949 г.) е един от най-известните съвременни алжирски писатели, който пише на френски език. Завършил е Националната политехника в Алжир. От години критикува засилването на радикалния ислямизъм в родината си и призовава за моралната консолидация на алжирското общество. Сред по-известните му книги са: „Клетвата на варварите“ (1998), „Селцето на германеца или дневникът на братята Шилер“ (Голямата награда за франкофония, Голямата награда на белгийската Кралска академия, 2008 г.), „2084 – краят на света“ (Голямата награда на Френската академия за роман, 2015 г.), „Влакът за Ерлинген или метаморфозата на Бога“ (2018 г.), „Авраам или Петият завет“ (2020 г.).
Буян Филчев е роден 1952 г. в София. През 1978 г. завършва Националната художествена академия със специалност Илюстрация и оформление на книгата. Работи в областта на графиката, живописта и илюстрацията. Професор по графика и графични технологии в СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е директор на издателство „Български художник“. Носител на няколко награди за графика и илюстрация, негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, на парижкия колекционер Жорж Екли, на Музея на Фондация „Шрайнер“ в Бад Щебен, Германия и др. Председател на организационния комитет на Международното триенале на графиката.
Валентин Славеев е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Негови текстове могат да бъдат открити в списание „Страница“, „Литературен вестник“, вестник „Култура“, сайта „Въпреки“. Пише за съвременна българска живопис и родната театрална сцена. Номиниран е две поредни години (2015 и 2016 г.) в конкурса на „13 века България“ за оперативна критика. През 2016 г. печели голямата награда за издаване на стихосбирка на 39-ото издание на националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“, резултат от което е поетичната книга „Възможности“.
