Култура / Автори

Вера Ленгсфелд

Вера Ленгсфелд (род. 1952 г.) е сред изявените фигури на източногерманското движение за граждански права, наградена е с Федерален кръст за заслуги. Тя е публицист и политик, бивш депутат в Бундестага – първоначално от фракцията на „Съюз 90/Зелените“, а впоследствие на Християндемократическия съюз. От 2014 г. публично критикува политиката на канцлера Ангела Меркел като „ляворадикална“. Книгата ѝ „Дневник на мирната революция“ излиза за 25-ата годишнина от падането на Берлинската стена.

Вернер Херцог

Вернер Херцог е роден през 1942 г. в Мюнхен. Творчеството му от документални и игрални филми е отличено с много награди. Той е сред създателите на Новото немско кино от 60-те до 80-те години заедно с Вим Вендерс, Райнер Вернер Фасбиндер, Фолкер Шльондорф, Маргарете фон Трота, Александър Клуге и др. На немски са публикувани книгите му „За ходенето в снега“ (1978) , „Завладяването на безполезното“ (2004), „Здрачът на света“ (2021).

Весела Ножарова

Весела Ножарова (род. 1974 г. в Благоевград) е изкуствовед, куратор и критик, живее и работи в София. Завършила е специалност „История на изкуството“ в Националната художествена академия в София, където понастоящем подготвя докторска теза. Занимава се със съвременно изкуство. Има над 40 кураторски проекта в България, Австрия, Белгия и други страни в Европа. През 2007 г. е куратор на българското национално участие в 52-рото венецианско биенале за съвременно изкуство. Весела Ножарова е съосновател на кураторския колектив „Изкуство – дела и документи“. От 2015 г. е куратор на галерия Credo Bonum.

Веселин Вучков

Веселин Вучков е професор по наказателнопроцесуално право, ръководи департамент „Право“ на Нов български университет. Публикувал е текстове и на историческа тематика. В периода от 2009 г. до 2015 г. е бил заместник-министър, народен представител и министър.

Виктор Ерофеев

Виктор Ерофеев е роден през 1947 г. Завършва филологическия факултет на Московския държавен университет. През 1979 г. е изключен от Съюза на писателите заради организирането на самиздатския алманах „Метрополь“. Днес той е сред най-известните съвременни руски писатели, изявявал се и като радио- и телевизионен водещ. Лауреат на наградата Владимир Набоков (1992 г.), кавалер на френския Орден на изкуствата и литературата (2006) и на Ордена на почетния легион (2013). На български са издадени книгите му „Добрият Сталин“ („Жанет 45“), сборникът с разкази „Живот с идиот“ („Факел Експрес“), „Мъжете тирани, мъжете под чехъл“ („Факел Експрес“). Ерофеев от години критикува режима в Русия. През 1996 и 2003 г. е сред онези, които призовават руските власти да прекратят войната в Чечения, а през март 2014 г. е несъгласен с анексията на Крим. След началото на войната в Украйна писателят решава да напусне родината си. Днес живее в Германия.

Виктор Мартинович

Виктор Мартинович е писател, изкуствовед, журналист. Роден е през 1977 г., живее в Минск, преподава история на изкуството в Европейския хуманитарен университет във Вилнюс. От 2002 до 2015 г. е зам. главен редактор на информационно-аналитичния всекидневник „БелГазета“. Защитил е докторска дисертация, посветена на авангарда във Витебск. Първият му роман „Параноя“ е издаден на руски през 2009 г., продажбата му в Беларус е негласно забранена. През 2011 г. излиза вторият му роман „Хладен рай“, написан на беларуски, който по волята на автора се разпространява в интернет. Романът „Сфагнум“ (2013) се появява в електронен и печатен вид на два езика – руски и беларуски. Още като ръкопис той попада в дългия списък за руската награда Национален бестселър, лидер по продажби е в беларуската верига „Белкнига“. Следват романите „Мова“ (2014), „Езерото на радостта“ (2016), „Нощ“ (2018). Произведения на Виктор Мартинович са преведени на английски, немски, финландски. Негови пиеси се поставят на европейски сцени.

Виктор Сточковски

Виктор Сточковски (род. 1959 г.) е полски социален антрополог, който от години живее и преподава във Франция. Той е директор на Групата за изследвания на знанията в Школата за висши социални изследвания (EHESS) в Париж. Автор на книгите: „Наивна антропология, научна антропология“ (1994), „Хора, извънземни и богове“ (1999), „Социалната наука като възглед за света. Емил Дюркем и миражът на спасението“ (2019).

Виктория Драганова