Буян Филчев

Буян Филчев

Буян Филчев е роден 1952 г. в София. През 1978 г. завършва Националната художествена академия със специалност Илюстрация и оформление на книгата. Работи в областта на графиката, живописта и илюстрацията. Професор по графика и графични технологии в СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е директор на издателство „Български художник“. Носител на няколко награди за графика и илюстрация, негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, на парижкия колекционер Жорж Екли, на Музея на Фондация „Шрайнер“ в Бад Щебен, Германия и др. Председател на организационния комитет на Международното триенале на графиката. 

Валентин Славеев

Валентин Славеев

Валентин Славеев е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Негови текстове могат да бъдат открити в списание „Страница“, „Литературен вестник“, вестник „Култура“, сайта „Въпреки“. Пише за съвременна българска живопис и родната театрална сцена. Номиниран е две поредни години (2015 и 2016 г.) в конкурса на „13 века България“ за оперативна критика. През 2016 г. печели голямата награда за издаване на стихосбирка на 39-ото издание на националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“, резултат от което е поетичната книга „Възможности“.

Валер Новарина

Валер Новарина

Валер Новарина е роден през 1947 г. в Женева. Учи философия и литература в Сорбоната. Той е практикуващ католик. През 1974 г. е поставена първата му пиеса „Летящото ателие“. Следват творбите „Драмата на живота“, „Вие, които обитавате времето“, „Аз съм Плътта на човека“, „Градината на признанието“, „Червеният произход“, които Новарина определя като свръхдиалогизирани романи, монолози на много гласове, поеми в действие, които сам поставя на сцена. Новарина е автор и на „теоретични“ съчинения: „За Луи дьо Фюнес“, „През материята“, „Пред словото“, „Опакото на духа“, „Светлините на тялото“, „Аз, ти, той“, „Четвъртото лице на отделното“. Известен е и със своите „пърформанси“, в които съчетава рисуване, слово, музика и видео. 

Валтер Бенямин

Валтер Бенямин

Валтер Бенямин (1892–1940) е немски философ, литературовед, критик, есеист, преводач. Учи философия, германистика и история на изкуството в Берлин. Докторатът му е посветен на „Понятието за художествена критика в немския романтизъм“ (1919). През 1925 г. Университетът във Франкфурт на Майн отхвърля хабилитационния му труд „Произход на немския трауершпил“. Изкарва прехраната си като рецензент и превежда на немски език „В търсене на изгубеното време“ на Марсел Пруст. В периода 1926–1927 г. посещава Москва, където изучава марксизма. През 1933 г. емигрира в Париж заради антисемитските преследвания. В Германия трудовете му са забранени. Приятели му издействат американска виза, но е арестуван на испанската граница и се самоубива, за да не попадне в ръцете на Гестапо. На български език са излезли следните сборници с негови текстове: „Художествена мисъл и културно самосъзнание“ („Народна култура“, 1989), „Озарения“ („Критика и хуманизъм“, 2000), „Кайрос“ („Критика и хуманизъм“, 2014), „Избрана проза“ („Гутенберг“, 2018), „Съчинения по естетика на медиите“, Fun Tasy, 2022).

Васил Балев

Васил Балев

Васил Балев е автор на книгите със стихове „Злак“ (2011), „Стихотворения“ (2014) и „Тежест“ (2019). Печели наградата за поезия на Фондация „Св. Климент Охридски“, както и Иван Николов. Пиесата му „Свлачище“ е номинирана за Икар за драматургия. Текстът е поставен в ТР „Сфумато“. През 2025 г. излиза стихосбирката му „Единствено езикът“ (изд. „Критика и хуманизъм“).

Васил Лозанов

Васил Лозанов

Васил Лозанов е учител по философия и заместник-директор в 164 ГПИЕ „Мигел де Сервантес“ в София, както и докторант в секция „Етически изследвания“ в Института по философия и социология, БАН. Научните му интереси са в сферата на етиката (особено биоетиката), философията на образованието, философията на спорта. Водещ на рубриката за култура, изкуство и общество inter alia в Ratio Podcast.

Велимир Велев

Велимир Велев

Велимир Велев е режисьор, актьор, сценограф, педагог, ученик е на Юлия Огнянова. Ръководител на катедра „Сценично движение“ във факултета по сценични изкуства в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Професор по сценично движение, импровизация, актьорство (за театър на движението), театър на маските, клоунада, комедия дел арте, площаден театър... Автор (режисьор, хореограф и сценограф) на повече от 60 спектакъла. 

Венелин Шурелов

Венелин Шурелов

Венелин Шурéлов е роден през 1977 г. в Бургас. Завършва „Сценография“ в Националната художествена академия (2009). Съосновател и преподавател в магистърска програма „Дигитални изкуства“ в НХА от 2008 г. Съосновател, част от кураторския екип и технически организатор на DA Fest – Международен фестивал за дигитално изкуство. Основател на „SubHuman Theatre“ (2004) и Арт група „Виа Понтика“ (2002–2005). Автор на интерактивни инсталации и пърформанси: „Машина за рисунки“ (2005), „Fantomat“ (2008), „Orthoman“ (2009), „Tabula Rasa“ (2010), „Стрелбище“ (2012), „Ротор“ (2016) – представен в Арс Електроника център, Линц. През 2011 г. реализира кибер-лекцията „Man Ex Machina“, а през 2016 г. поставя пърформанс-инсталацията „Post-Everything“ като гост-лектор в университета Таусън, САЩ. Проектите му са многообразни и включват рисунка, интерактивна инсталация и пърформанс, дигитални технологии, видео и арт теория. Той има редица сценографски проекти, самостоятелни изложби и общи изложби, както и участия във фестивали в България, Европа и САЩ. Награждаван е многократно за работата си в областта на театъра и съвременното изкуство.