Владия Михайлова

Владия Михайлова

Владия Михайлова е куратор и културолог. От 2007 г. тя е част от екипа на Софийска градска художествена галерия като куратор в галерия „Васка Емануилова”, където работи с програмите за съвременно изкуство и с музейния архив на галерията. Интересува се от културна история, съвременно изкуство, социалния, политически и образователен аспект на институциите за изкуство. Михайлова е куратор на проекти с широк обществен отзук,  като сред последните от тях са изданието на София куиър форум с надслов „Сладък съюз“ (2015), юбилейната изложба и програма на фондация „Отворени изкуства“ – „Тук навсякъде“ като част от фестивала НОЩ/Пловдив (2017), мащабната изложба, представяща поколения млади български автори „Разместване на пластовете. Младо изкуство в музея“ в СГХГ (2017). Тя е участик в оснoвната работна група (сфера „Визуални изкуства“), изработила Стретагията на свободната творческа сцена в София – „Споделена визия“ (2016– 2018).

Войн де Войн

Войн де Войн

Войн де Войн е роден през 1978 г. Живее и работи в София. Има магистърска степен от Института за напреднали изследвания и пърформативни изкуства DasArts, Амстердам, и диплома от Gerrit Rietveld Academy, Amsterdam, Goldsmiths College – история на изкуството и театъра, Лондон, Ecole International de Cinema et Realisation (EICAR), Париж. Съосновател е на Института за пърформанс и теория заедно със Снежанка Михайлова. От юли 2016 г. ръководи независимо арт пространство в София, наречено ÆTHER.

Волф Лепенис

Волф Лепенис

Волф Лепенис (1941 г.) е професор по социология в Свободния университет в Берлин и ректор на Висеншафтсколег – Институт за академични изследвания в Берлин, почетен доктор на Сорбоната, носител на наградите Карл Фослер, Александър фон Хумболд, Теодор Хойс, на Наградата за мир на германските книготърговци и др. В продължение на години преподава в Принстън (Institute for Advanced Study) и Колеж дьо Франс. Автор на многобройни публикации върху историята на науката, културната и литературна социология, сред които: „Меланхолия и общество“ (1969), „Краят на естествената история“ (1976), „Трите култури“ (1985), „Автори и учени през XVIII в.“ (1988). Във „Възход и падение на интелектуалците в Европа“ (1992) са събрани лекциите, които изнася през ноември 1991 г. в Рим. В тях той разглежда политическата и културна ситуация в Европа след падането на Берлинската стена и на комунистическите режими в Източна Европа.

Волфрам Айленбергер

Волфрам Айленбергер

Волфрам Айленбергер (род. 1972 г.) е немски философ и писател. Основател на сп. „Философия“, което ръководи до 2017 г. Познат на широката публика като колумнист на вестник „Цайт“ и модератор на телевизионното предаване „Звездните часове на философията“. Автор на книгите „Време на вълшебници“ (2018 г.), посветена на четирима философи – Мартин Хайдегер, Валтер Бенямин, Ернст Касирер и Лудвиг Витгенщайн, и „Огънят на свободата“, която проследява отношението на четири жени философи – Симон дьо Бовоар, Симон Вейл, Хана Аренд и Айн Ранд, към националсоциализма през 30-те години на ХХ век. 

Г. К. Честъртън

Г. К. Честъртън

Г. К. Честъртън (1874–1936) е един от най-плодотворните и обичани английски писатели, автор на поезия, разкази и романи, но и на книги по философия, теология и история. Християнски мислител и журналист, Честъртън остава в съзнанието на съвременния читател преди всичко като създател на разказите за отец Браун. Обяснението на този факт, отвъд криминалната интрига, вероятно трябва да се търси в намерението на автора да превърне детективския жанр в нещо като практически катехизис за битката между доброто и злото. След по-известните му творби освен сборниците с разкази за отец Браун са и книгите „Ортодоксията“, „Вечният човек“, „Какво е сбъркано в този свят“, „Св. Тома от Аквино“, „Св. Франциск от Асизи“, „Мъжът, който беше Четвъртък“ и др. 

Габриел Марсел

Габриел Марсел

Габриел Марсел (1889–1973) е френски екзистенциален философ и драматург. Член на Академията за морални и политически науки. През 1929 г. приема католическо кръщение. Първите му екзистенциални анализи излизат в неговия философски шедьовър „Метафизически дневник“ още през 1927 г. Автор на философските трудове „Битие и обладание“ (1935), Homo Viator (1945), „Мистерията на битието“ (1951), „Хората срещу човешкото“ (1951), „Проблематичният човек“ (1955) и др. Текстът е публикуван за първи път в брой 36, 4 септември 1992 г., във в. „Култура“.  

 

Галин Стоев

Галин Стоев

Галин Стоев е роден през 1969 г. във Варна. Завършил е театрална режисура в НАТФИЗ при проф. Крикор Азарян. Дебютира като режисьор с постановка на „Илюзията“ по Пиер Корней в Драматичния театър в Сливен (1992). Има постановки в Младежкия театър, Театър „Българска армия“, Народния театър, Варненския драматичен театър и др. След 2000 г. поставя в Белгия, Франция, Русия. През 2005 г. основава собствена театрална компания в Брюксел – Fingerprint, където поставя „Кислород“ от Иван Вирипаев, представен на 61-вия фестивал в Авиньон. Работи с „Комеди Франсез“, театър „Ла Колин“ в Париж, BAFF Тheatre в Антверпен и др. От началото на 2018 г. е директор на Националния театър в Тулуза, Франция. Филмът „Безкрайната градина“ е неговият дебют в киното. Създаден е по пиесата „Приятнострашно“ на Яна Борисова, която заедно с „Малка пиеса за детска стая“ и „Хората от Оз“ е поставена от Галин Стоев в Театър 199 в София.

Галина Крук

Галина Крук

Галина Крук (1974 г.) е украинска поетеса и преводачка, преподава литература в Лвивския университет „Иван Франко“. Член е на Асоциацията на украинските писатели и на украинския ПЕН клуб, носителка на литературната награда на името на Богдан Игор Антонич Приветствие на живота (1997) и на наградата Гранослов (1997), лауреат на издателство „Смолоскип“ (1997).