Култура / Автори

Александър Еткинд

Александър Еткинд (роден през 1955 г. в Ленинград) е руски историк на културата и психолог. Напуска Русия през 2004 г. Преподавал е в Санкт Петербург, Кеймбридж и Флоренция. Понастоящем е професор в Централноевропейския университет във Виена. Критичният му визионерски поглед е високо ценен в руските опозиционни среди. На български е преведена книгата му „Еросът на невъзможното“. Сред последните му заглавия са: „Вътрешна колонизация. Имперският опит на Русия“, 2011 г., „Природното зло: Културна история на природните ресурси“, 2021 г., а през април 2023 г. излезе новата му книга „Русия срещу модерността“.

Александър Кьосев

Проф. Александър Кьосев е преподавател по история на модерната култура в СУ „Св. Климент Охридски“. Преподавал е в Гьотингенския университет, специализирал е в Чехия, Великобритания, Франция, Унгария. Автор на статии и книги върху история на културата и литературата, сред които: „Лелята от Гьотинген“, „Индигото на Гьоте“, „Караниците около четенето“. Директор е на Културния център на СУ „Св. Климент Охридски“. Едно от лицата на Движение „Реформи в културата“.

Александър Леви

Александър Леви е роден през 1969 г. в Пловдив. През 1990 г. напуска България и се установява във Франция. Журналист и отговорен редактор в електронното издание на в. „Монд” (Le Monde.fr 2002-2005). Ръководител на службата за Източна Европа и Балканите в седмичника „Курие Ентернасионал” (2005-2010). Координатор за Балканите на „Курие Ентернасионал” (бивша Югославия, България, Албания, Гърция). Кореспондент на Радио Франс Ентернасионал и на „Фигаро” в София. Автор на книгите: „Престъпната групировка на варварите. Хроника на едно полицейско фиаско” (2010), „Моята война срещу безразличието” в съавторство със Селим Канаан (2002), „Заложник в Чечения” в съавторство с Брис Фльото (2001), „Записки от Странджа“ (2019).

Александър Мануилов

Александър Сокуров

Александър Сокуров е сред най-известните съвременни руски режисьори. Роден е през 1951 г. в Иркутска област. Преди да завърши ВГИК, учи история в Нижни Новгород. В края на 90-те години започва работа по впечатляващата си тетралогия, посветена на темата за властта: „Молох“ (награда за сценарий в Кан, 1999), „Телец“ (2001), „Слънце“ (2005) и „Фауст“ (2011), който му носи Златен лъв от фестивала във Венеция. На 3 декември 2023 г. режисьорът заяви, че не работи по нови проекти, тъй като му е забранено да снима в Русия.

Александър Солженицин

Александър Солженицин е роден на 11 декември 1918 г. Участник във Втората световна война, осъден за критика на Сталин в писма до приятел, излекуван по чудо от рак, лагерник, писател с невероятна съдба, той се превръща в символ на опозицията срещу съветския режим. Първата му творба – повестта „Един ден на Иван Денисович“, е публикувана през 1962 г., по време на краткото размразяване, когато начело на СССР е Никита Хрушчов, и се превръща в сензация, тъй като заговаря за пръв път открито за лагерите. Следват книгите „Ракова болница“ и „В първия кръг“, които са забранени в СССР, но излизат на Запад и му носят Нобеловата награда за литература през 1970 г. Три години по-късно, отново на Запад, излиза и първият том на „Архипелаг ГУЛаг“, който буквално разтърсва света. И тъй като е твърде прочут, за да бъде заточен или ликвидиран, през февруари 1974 г. писателят е изгонен от СССР. Завръща се в Русия през 1994 г., посрещнат е като месия, пише манифеста си „Как да си подредим Русия“ и проповядва веруюто си, че родината му трябва да върви по изконно руски път, различен от нравствения упадък на Запада. Но си остава докрай неудобен, макар идеите му за месианската роля на Русия да са в голяма степен в унисон с официалната идеология на новата власт. Умира на 89 години на 3 август 2008 г.

Александър Шпатов

Александър Шпатов (род. 1985 г.) е автор на кратки градски разкази: „Бележки под линия“, „Разкази под линия“, „Том 2.0“, „#НаЖивоОтСофия“ и др.

Александър Шурбанов

Проф. Александър Шурбанов (род. 1941 г.) е автор на единадесет поетични и седем есеистични книги, както и на голям брой литературоведски изследвания, посветени на Шекспир и поетиката на Английския ренесанс, които са публикувани у нас и в чужбина. Преводач е на четирите велики трагедии на Шекспир, „Кентърбърийски разкази“ на Чосър, „Изгубеният рай“ на Милтън, антологията „Английска поезия“ и др. Носител е на редица награди за принос към българската литература и култура: „Христо Г. Данов“, „Почетен Аскеер“, „Гео Милев“, Голямата награда на Портал „Култура“ за изключителен принос в поетическото и преводаческото изкуство (2016 г.).