Култура / Автори

Александър Леви

Александър Леви

Александър Леви е роден през 1969 г. в Пловдив. През 1990 г. напуска България и се установява във Франция. Журналист и отговорен редактор в електронното издание на в. „Монд” (Le Monde.fr 2002-2005). Ръководител на службата за Източна Европа и Балканите в седмичника „Курие Ентернасионал” (2005-2010). Координатор за Балканите на „Курие Ентернасионал” (бивша Югославия, България, Албания, Гърция). Кореспондент на Радио Франс Ентернасионал и на „Фигаро” в София. Автор на книгите: „Престъпната групировка на варварите. Хроника на едно полицейско фиаско” (2010), „Моята война срещу безразличието” в съавторство със Селим Канаан (2002), „Заложник в Чечения” в съавторство с Брис Фльото (2001), „Записки от Странджа“ (2019).

 

 

Прочети повече...

Александър Солженицин

Александър Солженицин

Александър Солженицин е роден на 11 декември 1918 г. Участник във Втората световна война, осъден за критика на Сталин в писма до приятел, излекуван по чудо от рак, лагерник, писател с невероятна съдба, той се превръща в символ на опозицията срещу съветския режим. Първата му творба – повестта „Един ден на Иван Денисович“, е публикувана през 1962 г., по време на краткото размразяване, когато начело на СССР е Никита Хрушчов, и се превръща в сензация, тъй като заговаря за пръв път открито за лагерите. Следват книгите „Ракова болница“ и „В първия кръг“, които са забранени в СССР, но излизат на Запад и му носят Нобеловата награда за литература през 1970 г. Три години по-късно, отново на Запад, излиза и първият том на „Архипелаг ГУЛаг“, който буквално разтърсва света. И тъй като е твърде прочут, за да бъде заточен или ликвидиран, през февруари 1974 г. писателят е изгонен от СССР. Завръща се в Русия през 1994 г., посрещнат е като месия, пише манифеста си „Как да си подредим Русия“ и проповядва веруюто си, че родината му трябва да върви по изконно руски път, различен от нравствения упадък на Запада. Но си остава докрай неудобен, макар идеите му за месианската роля на Русия да са в голяма степен в унисон с официалната идеология на новата власт. Умира на 89 години на 3 август 2008 г.

Прочети повече...

Александър Шпатов

Александър Шпатов

Александър Шпатов (род. 1985 г.) е автор на кратки градски разкази: „Бележки под линия“, „Разкази под линия“, „Том 2.0“, „#НаЖивоОтСофия“ и др.

Прочети повече...

Александър Шурбанов

Александър Шурбанов

Проф. Александър Шурбанов (род. 1941 г.) е автор на единадесет поетични и седем есеистични книги, както и на голям брой литературоведски изследвания, посветени на Шекспир и поетиката на Английския ренесанс, които са публикувани у нас и в чужбина. Преводач е на четирите велики трагедии на Шекспир, „Кентърбърийски разкази“ на Чосър, „Изгубеният рай“ на Милтън, антологията „Английска поезия“ и др. Носител е на редица награди за принос към българската литература и култура: „Христо Г. Данов“, „Почетен Аскеер“, „Гео Милев“, Голямата награда на Портал „Култура“ за изключителен принос в поетическото и преводаческото изкуство (2016 г.).

Прочети повече...

Амелия Гешева

Амелия Гешева

Амелия Гешева е заместник-министър на културата от май 2017 г. Завършила е български език и история в ПУ „Паисий Хилендарски“, магистър е по публична администрация от ТУ-Варна. От 2006 г. до 2012 г. е началник на отдел „Европейска интеграция, етнически и демографски въпроси“ в Областна администрация – Пловдив. В периода 2012 г. до края на 2015 г. е директор на Общинския институт „Старинен Пловдив“. От 2016 г. до май 2017 г. е заместник-кмет на община Пловдив с ресор „Култура и туризъм“.

Прочети повече...

Амелия Личева

Амелия Личева

Амелия Личева е доктор по филология, преподавател в Катедрата по теория на литературата към Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Редактор в „Литературен вестник“, автор на литературоведски и интердисциплинарни изследвания: „Истории на гласа“ (2002), „Теория на литературата. От Платон до постмодернизма“ (2005), „Гласове и идентичности в българската поезия“ (2007), „Политики на днешното“ (2010), както и на стихосбирките: „Око, втренчено в ухо“ (1992), „Втората Вавилонска библиотека“ (1997), „Азбуки“ (2002), „Моите Европи“ (2006), „Трябва да се види“ (2013), „Зверски кротка“ (2017). Носител е на Националната награда „Биньо Иванов“ за принос в развитието на българския поетически синтаксис за „Зверски кротка“ (2017).

Прочети повече...

Ан Апълбаум

Ан Апълбаум

Ан Апълбаум е родена през 1964 г. във Вашингтон. Следвала е история и литература в Йейлския университет и международни отношения в Лондонското училище по икономика, а след 1988 г. е кореспондентка на Economist в Полша. Става известна с изследванията си за съветската диктатура, за които е получила много награди – на български са преведени „Гулаг: лагерите на смъртта“ (изд. „Изток-Запад“), „Желязната завеса: рухването на Източна Европа, 1944–1956“ (изд. „Рива“), „Червен глад: войната на Сталин срещу Украйна“ (изд. „Изток-Запад“). Тя работи и като журналист. Дълго време е била колумнистка във „Вашингтон Поуст“, постоянна авторка е на списание „Атлантик“. Там през октомври 2021 г. излиза есето ѝ „Новото пуританство“. Ан Апълбаум изнася лекции в много университети. 

Прочети повече...

Ан Лакатон, Жан-Филип Васал

Ан Лакатон (род. 1955) и Жан-Филип Васал (род. 1954) стават известни с преоткриването на качествата на следвоенното серийно жилищно строителство. Имат над 30 проекта в цяла Европа и Западна Африка, както и други сгради с културно и образователно предназначение като Центъра за съвременно изкуство „Нор – Па дьо Кале“ в Дюнкерк – преобразен бивш хангар, сградата на Националното висше училище по архитектура в Нант, многофункционална театрална сграда в Лил.

Прочети повече...