Анна Топалджикова

Анна Топалджикова

Анна Топалджикова е театровед, професор в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Автор е на книги в областта на историята и теорията на театъра: „Необходимото чудо. Митът в българската драма“ (1988); „Авторът в пространството на текста“ (2002); „Разриви и нови посоки. Българският театър от средата на 50-те до края на 60-те“ (2009); „Играта театър“ (2013); „Фобии и утопии“ (2014); книги с театрална драматургия „Реещи се гледни точки“ и „Робин“, „Маугли“, „Красавиците“ в „Театърx3“ (2012), романа „Ледовете“ (2007).

Антоан Аржаковски

Антоан Аржаковски

Антоан Аржаковски (род. 1966 г.) е френски историк и изследовател на православието, потомък на белоемигранти. Неговият дядо – св. Дмитрий Клепинин, който загива в нацисткия концентрационен лагер „Дора“, е канонизиран от Вселенската патриаршия. Ръководи изследователския департамент „Общество, свобода, мир“ в католическия Колеж на бернардинците в Париж. В периода 1989–2011 г. е ръководил Френския университетски колеж в Москва, Френския институт в Киев и Института за икуменически изследвания в Лвов. Автор на книгите „Що е православие“ (2013), „Русия, Украйна. От войната към мира?“ (2014), „Западът–Русия, как да се излезе от конфликта?“ (2017) и др.

Антон Стайков

Антон Стайков

Антон Стайков (р. 1962) е художник, есеист, изследовател на визуалното, автор на „Кратка история на българския комикс" (2013) и „Българският буквар. 200 години в първи клас". Като заместник-председател в Съюза на българските художници той отговаря за изложбената дейност на „Шипка" 6. Куратор е на пътуващата изложба с илюстрации към детски книги „Радост, тъга и надежда". Миналата година Антон Стайков издаде първия си сборник с разкази – „Добре че умря Джузепе" (изд. "Жанет-45").

Антон Страшимиров

Антон Страшимиров

Антон Страшимиров (1872–1937) е писател, драматург и публицист. Брат е на историка Димитър Страшимиров и на левия политик Тодор Страшимиров. Бил е начален учител във Варненско и Бургаско, увлича се по народническия социализъм. През 1895 учи в Берн, където следва литература и география, чете Ибсен, Стриндберг и Метерлинк. Участва в македонското движение като четник на Яне Сандански. Народен представител в XII НС и в V ВНС. Военен кореспондент през Балканската и Първата световна война. След Септемврийското въстание излиза с позив срещу братоубийствата. По време на антисемитските гонения в Германия участва в Комитет за защита на евреите (1933 г.). Автор на огромно творчество: „Змей“, „Кръстопът“, „Смутно време“, „Роби“, „Хоро“, на пиесите „Вампир“, „Свекърва“, „Отвъд“, „На безкръстни гробове“, на публицистичните творби „Книга за българите“, „Палач и злодей“ и др. Предложеният текст е глава от книгата „Войни и освобождение“, 1916 г.

Антон Хюгли

Антон Хюгли

Антон Хюгли е бивш професор по философия и педагогика в Базелския университет, президент на фондация „Карл Ясперс“ и инициатор за издаването на пълните коментирани съчинения на Карл Ясперс. През 2016 г. излиза неговата книга „За трудността да бъдеш разумен“. Текстът му за Ясперс е публикуван във вестник „Нойе Цюрхер Цайтунг“.

Антонио Паолучи

Антонио Паолучи

Антонио Паолучи (род. 1939 г.) e италиански историк на изкуството, специалист по Ренесанса. Бил е министър на културата, директор на музейния комплекс във Флоренция, директор на Ватиканските музеи. Понастоящем е президент на Международния комитет за честванията на 500-годишнината от смъртта на Рафаело.

Арпад Шилинг

Арпад Шилинг

Арпад Шилинг (род. 1974) се запалва по театъра още на 17 години. Учи режисура в Театралната академия в Будапеща и по време на следването си създава своята трупа „Кретакор“ (на унгарски: „Тебеширен кръг“). С нея до 2008 г. прави множество постановки, а „Кретакор“ става една от най-популярните експериментални трупи в Унгария. Сред постановките му са: „Войцек“ и „Леонс и Лена“ от Бюхнер, „Чайка“ от Чехов, „Черна земя“, „Хамлет“ и „Ричард III“ от Шекспир, пиеси на Лорка, Брехт, както и оперни спектакли. След 2008 г. „Кретакор“ се превръща в платформа за акции и филми, реагиращи на острите социални и политически проблеми. В конфликтите между правителството на Орбан и свободната унгарска сцена режисьорът играе водеща роля, а „Кретакор“ влиза в черния списък на управляващите. През 2009 г. Арпад Шилинг получава европейската награда „Нови театрални реалности“.

Асен Терзиев

Асен Терзиев

Д-р Асен Терзиев е театрален критик и театровед с интереси в областта на театралната теория и история и театралния мениджмънт. Главен координатор на Фондация „ВИА ФЕСТ – Международен театрален фестивал „Варненско лято“. Завършил е НАТФИЗ, от 2005 г. е главен асистент по история на европейския театър. Има публикации (рецензии, теоретични текстове, интервюта и др.) в сп. Homo Ludens, „Литературен вестник“, Портал Култура, „Капитал Лайт“ и др. През 2012 г. излиза дебютната му книга „Театралността – езикът на представлението“.