Култура / Автори
Андреа Торниели
Андреа Торниели (род. 1965 г.) е италиански журналист и католически писател. От 2011 г. е ватиканист на в. „Ла Стампа“. Води месечна рубрика в „Радио Мария“. Автор на множество книги, сред които: „Йоан XXIII. Животът на един Свети отец“ (2000), „Ратцингер. Пазителят на вярата“ (2002), „Страстите. Евангелията и филмът на Мел Гибсън“ (2004), „Защо вярвам“ (2008). На български език е издадена книгата „Папа Франциск. Името на Бог е милосърдие. Разговори с Андреа Торниели“, „Сиела“, 2016 г., превод Дария Карапеткова.
Андрей Бабиков
Андрей Бабиков е писател, поет, преводач, изследовател на литературата на руската емиграция, съставител на пълните събрани съчинения с драматургията на Набоков (2008), преводач на последния му завършен роман „Виж арлекините!” (2012), съставител на пълните събрани съчинения с разказите на Набоков (2014). Автор на романа "Оранжерия" (2012).
Андрей Зубов
Андрей Зубов (род. 1952 г.) е руски историк, философ, църковен деец и общественик, известен с категоричната си позиция срещу режима на Путин. Той е заместник-председател на Партията на народната свобода. Уволнен е като преподавател през 2014 г. заради това, че се обявява против анексирането на Крим. Автор е на осем исторически монографии и на около 300 научни статии.
Андрей Наков
Андрей Наков (род. 1941 г.) е френски изкуствовед от българо-полски произход, един от световноизвестните изследователи на модерното изкуство. Завършва изкуствознание във Варшава през 1963 г. и емигрира по политически причини във Франция. Преподавал е в университетите на Ню Йорк, Париж, Монреал, Лондон и Познан. Автор на множество монографии и каталози на изложби, посветени на руския авангард, конструктивизма, дадаизма и абстракцията. Той е организатор на мащабната изложба на Малевич в галерията „Тейт“, Лондон (1976), а книгата му „Руският авангард“ (1984) е преведена на множество езици. Автор е на монография за Александра Екстер (1972), за Жорж Папазов (1973) и др.
Анелия Янева
Анелия Янева завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“ и специализира театрознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Работи като редактор в отдел „Култура“ на в. „Стандарт“, сп. „Сега“, в. „Сега“ и приложението „Капитал Light“ на в. „Капитал“. Понастоящем е преводач и театрален критик на свободна практика. Председател е на Обществото на независимите театрални критици.
Ани Ерно
Ани Ерно е родена на 1 септември 1940 г. в Лилбон, Нормандия. Родителите ѝ държат бакалница и кафене. Тя получава католическо възпитание. След девическия пансион следва в Руан и Бордо. Работи като гимназиална учителка и преподавателка на задочници. Посвещава се на писането в средата на 70-те години. В творчеството си разглежда темите за пола, езика и класата, като реконструира миналото, използвайки дневниково писане. Първите ѝ романи разказват за момичета от работническите среди и конфликтите им с родителите. В романа си „Мястото“ от 1984 г. (на български е издаден от „Народна култура“ през 1986 г.) Ерно анализира жизнения свят на своя баща. В следващите си книги тя пише за развода и аборта си, както и за своето заболяване от рак. До края на годината издателство „Лист“ предвижда да издаде нейния роман „Годините“ в превод на Валентина Бояджиева.