Борис Костадинов

Борис Костадинов

Борис Костадинов е куратор, работещ в международен контекст между Виена, Берлин и София. Създал е проекти за: Projektraum LS43 и Scope в Берлин; Forum Stadtpark, Грац; Notgalerie, viennacontemporary, Krinzinger Gallery, IG Bildende Kunst Gallery, bäckerstrasse4 Gallery, Ernst Hilger Gallery, Haus Wittgenstein, Kunstverein LLLLLL във Виена; Radiator Gallery и Leo Kuelbs Collection, Ню Йорк; Националната галерия, София; Центъра за съвременно икуство, Пловдив; СГХГ; Trafo, Будапеща; KGLU, Словени Градец; LOOP Fair, Барселона и др. Той е директор на FLUCA – Австрийски културен павилион в Пловдив и София, и е бил директор на Международния фестивал Видеоархеология в София. Автор е на много текстове в каталози и специализирани публикации.

Борислав Скочев

Борислав Скочев

Борислав Скочев е публицист и основател на първата онлайн платформа у нас, посветена на преосмислянето на тоталитарния комунистически режим – „Декомунизация” (2002). Автор е на книгата „Концлагерът „Белене“ 1949-1987“, („Сиела”, 2017), която анализира концлагерната система от времето на комунизма и очертава по нов начин полетата на съпротива и несъпротива срещу режима. За написването на това изследване той проучва стотици документи и свидетелства на потърпевши. Книгата му за „Белене“ получава първа награда на Портал Култура за 2018 г. в категорията Хуманитаристика.

Боян Пенев

Боян Пенев

Боян Пенев (1882–1927) е литературовед и литературен историк. Завършва славянска филология в Софийския университет (1907), където изучава чешки и полски език. От 1909 г. е хоноруван доцент в Софийския университет, редовен професор от 1925 г. Ръководи Катедрата по българска и славянски литератури (1925–1927). Изследва историята на българската литература преди и след Освобождението, творчеството на Христо Ботев, Любен Каравелов, Алеко Константинов, Иван Вазов, литературите на славянските народи, руската литература, славянския романтизъм, полския романтизъм, творчеството на Пушкин и Мицкевич. Автор на мащабното изследване „История на новата българска литература“, излязло посмъртно (1930–1936).

Бруно Латур

Бруно Латур

Бруно Латур (род. 1947 г.) е френски социолог на науката, дългогодишен професор в престижното френско „Минно училище“. Възгледите му за научните и културни парадигми на съвременния свят значително се отличават от англосаксонската традиция, базирайки се на френската епистемологична школа, водеща началото си от Гастон Башлар и Мишел Сер. През 2007 г. влиза в класациите на десетте най-цитирани световни изследователи в сферата на хуманитаристиката. На български език са преведени книгите му: „Ние никога не сме били модерни“(„Критика и хуманизъм“, 1994 г.) и „Реасамблиране на социалното“ („Изток-Запад“, 2009 г.).

Валентин Славеев

Валентин Славеев

Валентин Славеев е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Негови текстове могат да бъдат открити в списание „Страница“, „Литературен вестник“, вестник „Култура“, сайта „Въпреки“. Пише за съвременна българска живопис и родната театрална сцена. Номиниран е две поредни години (2015 и 2016 г.) в конкурса на „13 века България“ за оперативна критика. През 2016 г. печели голямата награда за издаване на стихосбирка на 39-ото издание на националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“, резултат от което е поетичната книга „Възможности“.

Венета Дойчева

Венета Дойчева

Проф. д-р Венета Дойчева е театрален критик и изследовател. Преподавател в НАТФИЗ (от 1994). Магистър по театрознание в НАТФИЗ (1986), магистър по междукултурни изследвания (Университет Сорбон Нувел, Париж 3 (2005), д-р (1994), доцент (1999), професор (2016). Работила е като драматург в ДТ „Стефан Киров“ – Сливен (1987), експерт в Националния център за театър (1993–1997), драматург в Театър „Българска армия“ (1998–2011). Автор н а статии и рецензии за театър. Книги: Théâtre bulgare d’aujourd’hui, dir. (2007), „Думи и Еринии“ (2010), „Въобразената телесност“ (2016).

Венцислав Божинов

Венцислав Божинов

Венцислав Божинов е писател, доктор по етнология и фолклористика. Работи като преподавател в Катедрата по етнология и балканистика на ЮЗУ „Неофит Рилски“ и като редактор в издателство РИВА, автор е на учебници и учебни помагала по литература. Научните му интереси са насочени към изследване на миграцията, както и към образованието като етноложки проблем. Публикувал е разкази в „Литературен вестник“, в сп. „Либерален преглед“, в електронните списания LiterNet и „Факел“. Той е автор на два сборника с разкази – „Пеперуди в рогата“ (2011) и „С аромат на тютюн“ (2017).

Вера Ленгсфелд

Вера Ленгсфелд

Вера Ленгсфелд (род. 1952 г.) е сред изявените фигури на източногерманското движение за граждански права, наградена е с Федерален кръст за заслуги. Тя е публицист и политик, бивш депутат в Бундестага – първоначално от фракцията на „Съюз 90/Зелените“, а впоследствие на Християндемократическия съюз. От 2014 г. публично критикува политиката на канцлера Ангела Меркел като „ляворадикална“. Книгата ѝ „Дневник на мирната революция“ излиза за 25-ата годишнина от падането на Берлинската стена.