Култура / Автори

Атанас Пацев

Атанас Пацев е роден в гр. Пловдив през 1926 г. През септември 1944 г. се записва в Художествената академия. Още като студент работи при Александър Жендов, което счита за един от шансовете на живота си. Не приема критиките, които Вълко Червенков отправя към Жендов. Постепенно се развива като един от напредничавите новатори в българското изобразително изкуство, с модерен, експресивен стил. През 1965 г. пътува из Европа и се ориентира напълно към модерното европейско изкуство. Особено значима е изложбата му с рисунки „Безтегловност“, открита от проф. Любомир Далчев. Тя е измежду най-смелите и новаторски изложби по онова време – 1968 г. Посрещната с унищожителни критики, тя се превръща в специфичен манифест за свобода на творческия почерк и поглед. Отказва се от всички привилегии като признат борец срещу фашизма и капитализма, наградите си предава за стипендии на талантливи ученици. Спират се негови изложби, не му се присъжда и званието „народен художник“. През 1980 г. списание „Съвременник“ помества негови философски размисли и фрагменти. Умира през 1999 г. 

Атанас Стаматов

Проф. Атанас Стаматов (род. 1953 г.) е преподавател по история на българската философска култура в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на книгите: „Памет без давност – болка без лек“ (1994), „Европейски проекции върху българската философска култура“ (1996), „Tempora incognita на ранната българска история“ (1997). Съставител и автор в редица колективни издания като: „Философия на историята в България: 1878–1948“, „Избрани извори за българската история – том 1 – Древните българи и земите на Балканския полуостров до VII в.“ (2002), „Философският ХХ в. в България“, т. I–III (2009/2019), както и на книгата „Отгласи. Разговори с Цочо Бояджиев“ (2020).

Аян Хирси Али

Аян Хирси Али е родена през 1969 г. в Могадишу, Сомалия. През 1992 г. пристига в Нидерландия, където учи политология, през 1997 г. получава нидерландско гражданство. През 2003 г. е избрана в нидерландския парламент от либерално-консервативната Народна партия за свобода и демокрация. От 2006 г. живее в САЩ, от 2013 г. е американска гражданка, работи като научен сътрудник към Института „Хувър“ в Станфорд. Омъжена е за историка Нийл Фъргюсън. Сред последните ѝ публикации са: „Реформирайте се! Защо ислямът трябва да се промени?“ (Penguin, 2006), „Аз обвинявам: за свободата на мюсюлманските жени“ (Piper, 2010).

Багряна Попова

Багряна Попова (Bagryana Popov) e актриса, режисьор и преподавател по театрално изкуство в Мелбърн. Родена е в България, но като дете заминава в Австралия. Завършва актьорско майсторство във Викторианския колеж за изкуства, сега част от Мелбърнския университет. През последните 20 години работи както с професионални актьори и танцьори, така и в различни общности с непрофесионални изпълнители. Използва мултидисциплинарни форми, комбинирайки театрален и танцов език. Авторското ѝ представление „Прогрес и меланхолия“, физически-танцов театър по „Вишнева градина” на Чехов, получава три награди „Грийн Руум“ на мелбърнската театрална сцена, включително за най-добра режисура.

Батист Детомб

Батист Детомб, основател на френската онлайн медия „Гаврош“, е учил политически науки и програмиране. Автор е на книгата „Повреденият човек“ (2025).

Бенедикт XVI

Йозеф Ратцингер е роден на 16 април 1927 г. в Марктъл на Ин, Бавария. През 1951 г. завършва теология и философия и е ръкоположен за свещеник заедно с брат си. От 1966 г. завежда катедра „Теология“ в университета в Тюбинген. В периода 1977–1982 е архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг. През 1977 г. е издигнат за кардинал. През 1981 г. Йоан Павел II го назначава за префект на Конгрегацията за вярата, какъвто той е до 2005 г. На 9 април 2005 г. е избран за папа с името Бенедикт XVI. От 28 февруари 2013 до 31 декември 2022 г. – Summus Pontifex emeritus. На български са преведени книгите му: „Иисус от Назарет“, т. 1–2 („Критика и хуманизъм“, 2009 г.); „Въведение в християнството“, 2013 г.; „Мария – изначалната Църква“, 2014 г.; „Иисус от Назарет. Пролог“, 2016 г. (Фондация „Комунитас“). Издадени са и книгите с разговори „Солта на земята“ и „Светлина на света“ (Фондация „Комунитас“, 2011), които Петер Зеевалд провежда с него.

Беноа Жако

Беноа Жако е кинорежисьор и сценарист, една от легендите на френското кино. Роден е през 1947 г. в Париж. Има над 40 филма като режисьор и над 25 като сценарист. Сред тях се открояват заглавия като „Дневникът на една камериерка“, „Сбогом, кралице моя“, „Вила Амалия“, „Три сърца“, „Недосегаемият“, „Тоска“. През 2005 г. е член на журито на 58-ия филмов фестивал в Кан. Беноа Жако гостува в България по покана на фестивала Cinelibri.

Беноа Жирар