Култура / Автори

Багряна Попова

Багряна Попова (Bagryana Popov) e актриса, режисьор и преподавател по театрално изкуство в Мелбърн. Родена е в България, но като дете заминава в Австралия. Завършва актьорско майсторство във Викторианския колеж за изкуства, сега част от Мелбърнския университет. През последните 20 години работи както с професионални актьори и танцьори, така и в различни общности с непрофесионални изпълнители. Използва мултидисциплинарни форми, комбинирайки театрален и танцов език. Авторското ѝ представление „Прогрес и меланхолия“, физически-танцов театър по „Вишнева градина” на Чехов, получава три награди „Грийн Руум“ на мелбърнската театрална сцена, включително за най-добра режисура.

Бенедикт XVI

Йозеф Ратцингер е роден на 16 април 1927 г. в Марктъл на Ин, Бавария. През 1951 г. завършва теология и философия и е ръкоположен за свещеник заедно с брат си. От 1966 г. завежда катедра „Теология“ в университета в Тюбинген. В периода 1977–1982 е архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг. През 1977 г. е издигнат за кардинал. През 1981 г. Йоан Павел II го назначава за префект на Конгрегацията за вярата, какъвто той е до 2005 г. На 9 април 2005 г. е избран за папа с името Бенедикт XVI. От 28 февруари 2013 до 31 декември 2022 г. – Summus Pontifex emeritus. На български са преведени книгите му: „Иисус от Назарет“, т. 1–2 („Критика и хуманизъм“, 2009 г.); „Въведение в християнството“, 2013 г.; „Мария – изначалната Църква“, 2014 г.; „Иисус от Назарет. Пролог“, 2016 г. (Фондация „Комунитас“). Издадени са и книгите с разговори „Солта на земята“ и „Светлина на света“ (Фондация „Комунитас“, 2011), които Петер Зеевалд провежда с него.

Беноа Жако

Беноа Жако е кинорежисьор и сценарист, една от легендите на френското кино. Роден е през 1947 г. в Париж. Има над 40 филма като режисьор и над 25 като сценарист. Сред тях се открояват заглавия като „Дневникът на една камериерка“, „Сбогом, кралице моя“, „Вила Амалия“, „Три сърца“, „Недосегаемият“, „Тоска“. През 2005 г. е член на журито на 58-ия филмов фестивал в Кан. Беноа Жако гостува в България по покана на фестивала Cinelibri.

Беноа Жирар

Бернар Блистен

Бернар Блистен (род. 1955 г.) e директор на Центъра за модерно изкуство „Жорж Помпиду“ от 2013 г. От 1984 г. работи като куратор, от 1995 до 2005 г. преподава съвременно изкуство в Екол дю Лувр. Създател на т.нар. „Нов фестивал“, който се провежда от 2009 г. в центъра „Помпиду“, обединявайки в едно най-различни хоризонти в изкуството. Организирал е първите ретроспективи в центъра „Жорж Помпиду“ на артисти като Кристиан Болтански, Ед Ръша, Даниел Бюрен и др. Комисар на Биеналето в Сидни (1984), на международната секция „Аперто“ на Биеналето във Венеция (1990), на Биеналето в Йерусалим (2009). Автор на монографиите: „Анди Уорхол, киното“ (1990), „Една история на изкуството на ХХ в.“ (1998), „Даниел Бюрен и архитектурата“ (2004), „Музеят, който не съществува“ (2010)

Бернар Кирини

Бернар Кирини (род. 1978 г.) е белгийски писател и литературен критик, лауреат на литературната награда „Виктор Росел“ и на френската Награда за стил за сборника си с разкази „Кръвожадни приказки“.

Бертран Вержели

Бертран Вержели (род. 1953 г.) е френски философ, есеист и православен богослов. Възпитаник е на „Екол Нормал“ в Сен Клу. Преподавал е в Университета за политически науки в Париж, води подготвителни класове по философия за големите френски висши училища. Професор по морално богословие в Православния институт „Св. Сергий Радонежки“ в Париж. Сред десетките му публикации се открояват книгите: „Вярата или носталгия по удивителното“ (2004), „Завръщане към удивлението“ (2010), „Стани този, който си“ (2014), „Изкушението на човека-Бог“ (2015), „Срещи на брега на смъртта“ (2015), „Молитвата, една философия“ (2017). Редовен участник е в конференциите „Философски вторник“ в Париж, лектор на богословския цикъл „Понеделник в Пор Роаял“, организиран от френския православен сайт Orthodoxie.com.

Блага Димитрова

Блага Димитрова (1922–2003) е авторка на стихове, поеми, романи, есета, драми, спомени, документална проза. Завършва славянска филология в Софийския университет (1945). Дълги години работи като редактор в различни вестници, списания, издателства. Занимава се с преводаческа и обществена дейност, съставя антологии. Сред учредителите е на Комитета за защита на Русе (8.03.1988) и на Клуба за гласност и демокрация (3.11.1988); участва в ръководството на Федерацията на клубовете за демокрация в СДС, народен представител в 36-ото Народно събрание; вицепрезидент на Република България (1992–1993). Авторка на десетки стихосбирки, сред които: „До утре“, „Обратно време“, „Как“, „Забранено море“, „Глас“, „И пак отначало“, „Ден живот“. Първият ѝ роман е „Пътуване към себе си“ (1965). Романът „Отклонение“ (1967) пресъздава обстановката в София след края на Втората световна война, а романът ѝ „Лице“ (1981) разкрива същностни черти от действителността по време на комунистическия режим. Заедно с Йордан Василев създава два тома документална проза – „Младостта на Багряна“ и „Дни черни и бели“. Нейни произведения са филмирани, драматизирани и превеждани на много езици.