Блага Димитрова

Блага Димитрова

Блага Димитрова (1922–2003) е авторка на стихове, поеми, романи, есета, драми, спомени, документална проза. Завършва славянска филология в Софийския университет (1945). Дълги години работи като редактор в различни вестници, списания, издателства. Занимава се с преводаческа и обществена дейност, съставя антологии. Сред учредителите е на Комитета за защита на Русе (8.03.1988) и на Клуба за гласност и демокрация (3.11.1988); участва в ръководството на Федерацията на клубовете за демокрация в СДС, народен представител в 36-ото Народно събрание; вицепрезидент на Република България (1992–1993). Авторка на десетки стихосбирки, сред които: „До утре“, „Обратно време“, „Как“, „Забранено море“, „Глас“, „И пак отначало“, „Ден живот“. Първият ѝ роман е „Пътуване към себе си“ (1965). Романът „Отклонение“ (1967) пресъздава обстановката в София след края на Втората световна война, а романът ѝ „Лице“ (1981) разкрива същностни черти от действителността по време на комунистическия режим. Заедно с Йордан Василев създава два тома документална проза – „Младостта на Багряна“ и „Дни черни и бели“. Нейни произведения са филмирани, драматизирани и превеждани на много езици.

Блез Паскал

Блез Паскал

Блез Паскал (1623–1662) е френски математик, физик и християнски мислител. Един от най-блестящите умове на всички времена. Роден е в Клермон в семейството на магистрат. На една година получава тежък припадък и цял живот е болнав. През 1645 г. изобретява сметачната машина. На следващата година възпроизвежда опита на Торичели и доказва съществуването на празното пространство. Открива духовността на янсенистите и това е първото му „обръщане“, но продължава да води светски живот. На 23 ноември 1654 г. е второто му „обръщане“ – нощта на мистическото откровение на „скрития Бог“. След 1656 г. се впуска усилено в полемиката между янсенисти и йезуити и пише „Писма до един провинциал“. След 1658 г. усилено работи над своята Апология на християнството, но тежко заболява и не може да я завърши. Умира на 19 август 1662 г. Последните му думи са: „Нека Бог никога не ме изоставя“.

Божидар Кунчев

Божидар Кунчев

Божидар Кунчев е литературовед, професор в СУ „Св. Климент Охридски“ до 2016 г. Автор е на книгите: „Един бял лист, едно перо“ (1981), „Александър Вутимски“ (1984), „Иван Пейчев“ (1986), „Александър Геров“ (1987), „Поглед върху поезията“ (1990), „Човешката участ в творчеството на Атанас Далчев, Александър Вутимски и Александър Геров“ (2003, 2014), „Да отидеш отвъд себе си“ (2007), „Когато времето кристализира“ (2012), „Всичко мое“ (2015), „Насаме с Радой Ралин (2018).

Божидар Манов

Божидар Манов

Проф. д-р Божидар Манов (род. 1947 г.) е филмов критик и журналист, преподавател в Националната академия по театрално и филмово изкуство в София, декан на факултет „Екранни изкуства“ (2011–2013) г. От 2001 до 2005 г. е вицепрезидент на Международната федерация на филмовите критици ФИПРЕССИ. Член на Европейската филмова академия. Автор на книгите „Теория на киноизображението“ (1996, награда на СБФД), „Дигитална аудиовизия“ (2000), „Дигиталната стихия“ (2003), „Фестивални срещи“ (2007), „Кино и други изкушения“ (2008) и др. Преводач от македонски на български език на романите „Разговор със Спиноза“ (2010) и „Сестрата на Зигмунд Фройд“ (2013) на Гоце Смилевски и „Резервен живот“ (2015) на Лидия Димковска. 

Бойко Ламбовски

Бойко Ламбовски

Бойко Ламбовски е роден през 1960 г. Поет, есеист и преводач от руски и френски. Автор на стихосбирките „Вестоносец“, „Ален декаданс“, „Едварда“, „Критика на поезията“, „Пет цикъла с пояснения“, „Аутисо“ и др. На 1 ноември 2020 г. той получи Специалната награда на Портал Култура. Водещ е на предаването „Гласът на времето“ по програма „Христо Ботев“ на БНР.

 

Бора Чосич

Бора Чосич

Писателят Бора Чосич (род. 1932 г.) е роден в Загреб, израства в Белград. За романа си „Ролята на моя род в световната революция“ през 1969 г. получава НИН-овата награда. През 1992 г. напуска Сърбия в знак на протест срещу режима на Милошевич. Живее в хърватския град Ровин и в Белин. В превод на български е излизала книгата му „Пътят към Аляска“ („Парадокс“).


 

Борис Гройс

Борис Гройс

Гройс (род. 1947) е руски философ и теоретик на културата. От средата на 70-те години на миналия век публикува активно в съветския самиздат статии в областта на философията и теорията на изкуството. Участва в множество неформални семинари, посветени на неофициалното изкуство в СССР. През 1981 г. емигрира в Германия. Един от основателите на емигрантското религиозно-философско списание „Беседа“. Понастоящем е професор по философия, теория на изкуството и теория на медиите в Държавното висше училище в Карлсруе и гост-професор в Нюйоркския университет. Автор на книгите: „Сталин. Тоталното произведение на изкуството“ (1988), „Изкуството на утопията“ (2003), „Иля Кабаков. Човекът, излетял в космоса от собствената си квартира“ (2006), „Въведение в антифилософията“ (2009) и др. Предложеният тук текст е фрагмент от есето „За новото“, публикувано в сборника „Поетика на политиката“ (2012)

Борис Костадинов

Борис Костадинов

Борис Костадинов е куратор, работещ в международен контекст между Виена, Берлин и София. Създал е проекти за: Projektraum LS43 и Scope в Берлин; Forum Stadtpark, Грац; Notgalerie, viennacontemporary, Krinzinger Gallery, IG Bildende Kunst Gallery, bäckerstrasse4 Gallery, Ernst Hilger Gallery, Haus Wittgenstein, Kunstverein LLLLLL във Виена; Radiator Gallery и Leo Kuelbs Collection, Ню Йорк; Националната галерия, София; Центъра за съвременно икуство, Пловдив; СГХГ; Trafo, Будапеща; KGLU, Словени Градец; LOOP Fair, Барселона и др. Той е директор на FLUCA – Австрийски културен павилион в Пловдив и София, и е бил директор на Международния фестивал Видеоархеология в София. Автор е на много текстове в каталози и специализирани публикации.