Боян Пенев

Боян Пенев

Боян Пенев (1882–1927) е литературовед и литературен историк. Завършва славянска филология в Софийския университет (1907), където изучава чешки и полски език. От 1909 г. е хоноруван доцент в Софийския университет, редовен професор от 1925 г. Ръководи Катедрата по българска и славянски литератури (1925–1927). Изследва историята на българската литература преди и след Освобождението, творчеството на Христо Ботев, Любен Каравелов, Алеко Константинов, Иван Вазов, литературите на славянските народи, руската литература, славянския романтизъм, полския романтизъм, творчеството на Пушкин и Мицкевич. Автор на мащабното изследване „История на новата българска литература“, излязло посмъртно (1930–1936).

Бруно Латур

Бруно Латур

Бруно Латур (род. 1947 г.) е френски социолог на науката, дългогодишен професор в престижното френско „Минно училище“. Възгледите му за научните и културни парадигми на съвременния свят значително се отличават от англосаксонската традиция, базирайки се на френската епистемологична школа, водеща началото си от Гастон Башлар и Мишел Сер. През 2007 г. влиза в класациите на десетте най-цитирани световни изследователи в сферата на хуманитаристиката. На български език са преведени книгите му: „Ние никога не сме били модерни“(„Критика и хуманизъм“, 1994 г.) и „Реасамблиране на социалното“ („Изток-Запад“, 2009 г.).

Буалем Сансал

Буалем Сансал

Буалем Сансал (род. 1949 г.) е един от най-известните съвременни алжирски писатели, който пише на френски език. Завършил е Националната политехника в Алжир. От години критикува засилването на радикалния ислямизъм в родината си и призовава за моралната консолидация на алжирското общество. Сред по-известните му книги са: „Клетвата на варварите“ (1998), „Селцето на германеца или дневникът на братята Шилер“ (Голямата награда за франкофония, Голямата награда на белгийската Кралска академия, 2008 г.), „2084 – краят на света“ (Голямата награда на Френската академия за роман, 2015 г.), „Влакът за Ерлинген или метаморфозата на Бога“ (2018 г.), „Авраам или Петият завет“ (2020 г.).

Валентин Славеев

Валентин Славеев

Валентин Славеев е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Негови текстове могат да бъдат открити в списание „Страница“, „Литературен вестник“, вестник „Култура“, сайта „Въпреки“. Пише за съвременна българска живопис и родната театрална сцена. Номиниран е две поредни години (2015 и 2016 г.) в конкурса на „13 века България“ за оперативна критика. През 2016 г. печели голямата награда за издаване на стихосбирка на 39-ото издание на националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“, резултат от което е поетичната книга „Възможности“.

Валтер Бенямин

Валтер Бенямин

Валтер Бенямин (1892–1940) е немски философ, литературовед, критик, есеист, преводач. Учи философия, германистика и история на изкуството в Берлин. Докторатът му е посветен на „Понятието за художествена критика в немския романтизъм“ (1919). През 1925 г. Университетът във Франкфурт на Майн отхвърля хабилитационния му труд „Произход на немския трауершпил“. Изкарва прехраната си като рецензент и превежда на немски език „В търсене на изгубеното време“ на Марсел Пруст. В периода 1926–1927 г. посещава Москва, където изучава марксизма. През 1933 г. емигрира в Париж заради антисемитските преследвания. В Германия трудовете му са забранени. Приятели му издействат американска виза, но е арестуван на испанската граница и се самоубива, за да не попадне в ръцете на Гестапо. На български език са излезли следните сборници с негови текстове: „Художествена мисъл и културно самосъзнание“ („Народна култура“, 1989), „Озарения“ („Критика и хуманизъм“, 2000), „Кайрос“ („Критика и хуманизъм“, 2014), „Избрана проза“ („Гутенберг“, 2018), „Съчинения по естетика на медиите“, Fun Tasy, 2022).

Велимир Велев

Велимир Велев

Велимир Велев е режисьор, актьор, сценограф, педагог, ученик е на Юлия Огнянова. Ръководител на катедра „Сценично движение“ във факултета по сценични изкуства в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Професор по сценично движение, импровизация, актьорство (за театър на движението), театър на маските, клоунада, комедия дел арте, площаден театър... Автор (режисьор, хореограф и сценограф) на повече от 60 спектакъла. 

Венелин Шурелов

Венелин Шурелов

Венелин Шурéлов е роден през 1977 г. в Бургас. Завършва „Сценография“ в Националната художествена академия (2009). Съосновател и преподавател в магистърска програма „Дигитални изкуства“ в НХА от 2008 г. Съосновател, част от кураторския екип и технически организатор на DA Fest – Международен фестивал за дигитално изкуство. Основател на „SubHuman Theatre“ (2004) и Арт група „Виа Понтика“ (2002–2005). Автор на интерактивни инсталации и пърформанси: „Машина за рисунки“ (2005), „Fantomat“ (2008), „Orthoman“ (2009), „Tabula Rasa“ (2010), „Стрелбище“ (2012), „Ротор“ (2016) – представен в Арс Електроника център, Линц. През 2011 г. реализира кибер-лекцията „Man Ex Machina“, а през 2016 г. поставя пърформанс-инсталацията „Post-Everything“ като гост-лектор в университета Таусън, САЩ. Проектите му са многообразни и включват рисунка, интерактивна инсталация и пърформанс, дигитални технологии, видео и арт теория. Той има редица сценографски проекти, самостоятелни изложби и общи изложби, както и участия във фестивали в България, Европа и САЩ. Награждаван е многократно за работата си в областта на театъра и съвременното изкуство.

Венета Дойчева

Венета Дойчева

Проф. д-р Венета Дойчева е театрален критик и изследовател. Преподавател в НАТФИЗ (от 1994). Магистър по театрознание в НАТФИЗ (1986), магистър по междукултурни изследвания (Университет Сорбон Нувел, Париж 3 (2005), д-р (1994), доцент (1999), професор (2016). Работила е като драматург в ДТ „Стефан Киров“ – Сливен (1987), експерт в Националния център за театър (1993–1997), драматург в Театър „Българска армия“ (1998–2011). Автор н а статии и рецензии за театър. Книги: Théâtre bulgare d’aujourd’hui, dir. (2007), „Думи и Еринии“ (2010), „Въобразената телесност“ (2016).